След разходката по екопътека Златна панега и къщичката на Фред Флинстоун отидохме директно до основната забележителност – пещера Проходна или Очите на Бога. Това е едно уникално творение на природата, на което посветихме целия си следобед. Дълга е само около 300 м. но формата и е толкова впечатляваща, че може да се прекарат часове там. Поразходихме сме и в двете посоки – преди и след пещера Проходна в търсене на интерсени местенца. Ето и някой от тях. Това са входа и изхода на пещерата.

Разбира се най-впечатляващ е феноменът в тавана на пещерата, който е във формата на очи, откъдето някой наричат пещерата Очите на Бога. Човек стоейки долу има усещането, че някой/нещо го наблюдава.

Нямам си представа как природата е образувала тези дупки в скалите с формата на очи. Отгоре покрай тях преминава и шосето за Карлуково. Ето още няколко кадри от пещерата.

Наоколо освен други посетители имаше и катерачи. Ема отново с кеф се катереше по камъни и скали, чудеше се на катерачите и гледаше с недоверие преминаващите посетители.

По-късния следобед се върнахме обратно в хижата, където ни настанихме в една малка, но приятна и чиста стая за двама. Взехме си освежителен душ след горещия ден. Местоположението на Национален пещерен дом е уникално. Хижата е построена в горния край на около 100м висока скала, издигаща се величествено над р. Искър.

Стаите ни гледаха директно към дефилето на реката и преразполагаха съзерцаване с часове. Самата скала се явява естествена стена от едната страна на хижата. Такова съоражение бях виждал досега само в Италия.  Хижата предлага добри удобства. Има нов собственик, който я обновява и предлага прилична кухня. На другата седмица ние с Ема пак бяхме там заедно с мама и друго приятелско семейство.

Понеже района е карстов, наоколо има множество пещери. Решихме да ги потърсим. Най-лесно това става като питаш местните овчари. До пещера Проходна срещнахме бай Иван, оставил стадото си да пасе из ливадите и търсещ компания за приказка. Разпитахме го за пещерите наблизо и се оказа че той ги е обхождал в миналото.

С радост ни заведе до пещера Свирчовица и Кучешката пещера. По пътя ни разказваше интересни легенди и случки на пещерняци. И двете горе споменати пещери са пропастни и достъпни само със подходящо оборудване. Пещера Свирчовица има и едно хоризонтално разклонение с ръкав от около 20-30 м дълбочина, който разгледахме. Проучването на пещери започна да ме заинтрегува. Неизвестността и тъмнината вдигат адреналина ми и ме карат да искам да проуча повече. Ето снимки от единия ръкав на Свирчовица, където влязох лесно, но беше зор да издрапам обратно заради хлъзгавите стени на пещерата.

Преди да си тръгнем обратно към София, спонтанно поехме към една беседка намираща са на ръба на висока скала. Казаха ни от хижата, че от там се вижда цялата местност, а панорамата е впечатляваща. Не останахме излъгани. Мястото е страхотно за почивка, има беседка и дава възможност човек да се наслади на идеална панорама. Отриваше се и прекрасна възможност да се наблюдава природния феномен Провъртеника. Той представлява скално образование с формата на висока каменна кула с дупка в нея в горната си част и заобиколен от други скални кули. Твърди се, че Провъртеника е бил древна обсерватория, през която по време на лятното и зимното слънцестоене  преминават слънчевите лъчи.

Седмица по-късно си направихме вечеря на това място заедно с Бени и Венци, наблюдавайки прекрасната природа под светлината на залеза, а по късно и на звездна атмосфера.

Може би следващия път ще отидем до каменната кула на Провъртеника и ще я разгледаме от близо. Как ли изглежда света погледнат през дупкта на природния феномен?

Ако сте наблизо, не пропускайте да посетите още:

Крайречен ландшафтен парк Панега

Скалните манастири край Карлуково

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here