Дали ни се изчерпаха идеите не знам, но този път се спряхме на един по-малко детски преход. Целта беше обяд на х. Яворов с тръгване от Беталовото. Колкото и да гледах маршрута по карти и тракове, нямаше как да не преодолеем 650м положителна денивелация и 4 км в едната посока. Имах леки притеснения дали малките ще издържат на трудния...
Идеята за разходката дойде от Тони и Миро, които бяха проучили маршрута и реколтата от дивите ягоди, малини и боровинки десетина дена по-рано. Споменаха за лека, приятна разходка (нещо като в парка) и много плодове. Тези многообещаващи думи събраха на старта общо 24 души - 12 възрастни и 12 деца на възраст от 8 месеца до 10 год. Бързо стигнахме...
Още от миналата година се канихме да посетим парка за танцуващи мечки. Единствено състоянието на пътя, водещ от селото до парка, ни спря тогава. През седмицата се обадих да питам за сегашното му състояние и с радост ми съобщиха, че има чисто нов асфалтов път, завършен преди десетина дена. Вече нищо не ни спираше да посетим парка. Знаех, че...
Отново ден за разходка из Пирин. Съобразявайки се (донякъде) с участниците в "експедицията", решихме да раздвижим до Муратово езеро, тръгвайки от х. Вихрен. Бяхме ние четиримата и Елиза, Бени и Венци с децата, както Тони и Миро с Бела и Зара. С Кристиян правим първи стъпки в по-сериозните самостоятелни преходи. Ясно е че ще го поносвам от време на...
От много време бях поставил разходка до с. Боснек с пощение на Живата вода в списъка с чакащи дестинации. Ето, че му дойде време, след като Стоян предложи да направим лежерна неделна разходка. И ето ни с цели три коли в края на с. Боснек. Времето беше идеално, топло без да е горещо. Това се оказа важно, понеже пътеката...
Реших да си взема почивни дни до края на седмицата. Останхме в Пловдив и за да направим плавен преход от изминалите шест прекрасни дни из Родопите към сивото ежедневие в София, планирахме малък излет до Асеновата крепост. Преминавайки късно вечер покрай нея успяхме бегло да и се насладим, осветена в различни светлини. Изглеждаше много впечатляващо и вълноващо от пътя....
Гергьовден е. Докато около нас се колеха агнета, ние решихме да направим и последния ден от разходките ни из Родопите пълноценен и изпълнен със спомени. След неколкократна смяна на плана оставихме най-атрактивния маршрут за този ден. Всички (почти) чакаха с нетърпение разходката по екопътека "Каньонът на водопадите" край град Смолян. Лично аз имах силното желание да я преминем цялата...
Денят беше предвиден за по-дълга разходка. Канихме се да стигнем до извора на р. Арда, както и да видим граничната бразда с южната ни съседка, Гърция. Изходната ни точка беше с. Билянска, от където тръгва коларски път. Трудещи се на нивата баби и дядовци ни упътиха с усмивка. По-пътеката имаше дълбоки коловози, загатващи за движение с джипове или други високопроходими...
Идеята ни да отидем от с. Арда до с. Могилица през местността Светилището отпадна. Причината беше, че по пътеката имало много нападали дървета и преминавата ставало много трудно. Отпадна и един от хайлайтите ни - посещение на водната пещера Голубовица, поради факта, че тя е все още прекалено пълноводна. Оказа се, че тя се посещава от месец юни най-рано)....
Кракът на Венци даваше признаци на подобрение, но надали щеше да изкара един по-сериозен преход днес. Решихме да се запътим към нашето следващо място за отсядане - с. Арда. По път щяхме лежерно да разгледаме някой забележителности. Каньонът на водопадите го отложихме отново - този път за последния ден. Преди да напуснем Смолян се отбихме до църквата св. Висарион Смолянски...