Днес, петъка беше почивен. Искаше ми се да прекарам малко време с децата и нашите (майка ми и баща ми). След като цяла седмица гледаха децата (пък и мен) е редно да ги разведа из района на кратка разходка. Няма много забележителности, които да не сме посетели из Търновско и Еленско. Но все пак открих един водопад, който изглеждаше интересна дестинация – Христовския водопад на река Мийковкса до село Руховци, Елена. В съседното село Марян имало и малък, спретнат манастир, който също решихме да посетим. Останалото щеше да е волна програма.
Сутринта, без много да бързаме, закусхме и към 10 поехме. Пътят до гр. Елена е около 45 км и би могъл да бъде преполовен, ако притежавах високопроходим джип, с който през махала Сухата река или Поповци да сляза до Средни Колиби. Но понеже нямах, си минах по “царския” път.
Първата ни кратка спирка беше мостът над язовир Йовковци – едно прекрасно местенце за отдих, което освен свежеста на Стара планина предлага и прохладата на язовира.
Продължихме към основните ни цели. За по практично, предпочетохме да отидем първо до Марянския манастир “Свето Преображение Господне”. Бодра женица ни отвори и отговори на всички наши въпроси. Едно време тук са били селските гробища. Манастира е добре поддържан и действащ (което в този район на България е изключително трудно).
Запалихме свещички, помолихме се, поснимах и толкова.
Преди водопада искахме да посетим и местната винарска изба Марян, но за съжаление нямаше никой. Запътихме се към с. Руховци и Христовкия водопад, който беше само на няколко километра от манастира. Хора от селото с усмивка ни упътиха. Нямаше как да объркаме мястото за паркиране, понеже там вече имаше 5-6 спрени коли… От паркинга до водопада са около 10 мин ходене. Пътят няма начин да се сбърка. Ема и Веско вървяха нетърпеливо напред с дядо си, докато аз снимах как Крисо тичаше по пътя, следван от баба Бубу.
Стойката на спринтьор я има от баща си – очевадно е.
Съвсем скоро се озовахме в горната част на водопада. Той, макар и с понамалял дебит (в сравнение с пролетните снимки, които бях гледал) беше доста фотогеничен. Веднага свалихме обувки, децата сложиха бански и се поразходихме по хладната и приятна вода срещу течението. Татко, разбира се, веднага се заоглежда за риба и пребърка няколко камъка и подмоли – за съжаление без успех.
След като поцапахме на воля, реших да сваля децата в подножието на водопада, където имаше по-дълбок вир и да се покъпем там. Слизането в долната част става през една тясна пътечка, която особено при мокро време ще да е доста опасна. С помощта на баща ми свалихме трите деца. Веско веднага скочи във вира. Кристиян го последва с моя помощ, докато Ема предпочете да гледа отстрани.
Останахме 15-20 мин и се наслаждавахме на къпането във вира и спускащия се зад главите ни водопад.
Време беше да се подсилим за обяд с вкусотии от Елена. Децата жадуваха за сладолед и сок а ние за по бира 🙂
Отказахме се да поразгледаме Еленските забележителности (но си купихме една от тях – бут по Еленски), понеже децата бяха видимо уморени. Само за няколко минути в колата настана спокойствие и Ема и Крисо спяха сладко.
