Гейзера в Сепарева баня определено разочарова. Под думата гейзер, си предстваих вода да блика от недрата на земята.
Вместо това видяхме един маркуч, от който излизаше гореща вода – и ако на това му се вика атракция…
Продължихме към с. Овчарци. До началото на екопътеката имаше табели, указващи пътя. Понеже Кристиян беше заспал в колата, оставихме майка ми при него. Останалите тръгнахме да видим водопад Горица. Екопътеката започва с няколко информационни табели за местността, растенията и животните.
Пътчето се вие покрай ограда, пазеща вододейната зона. След около 200-300 м стигнахме и първата изненада… циментени стълби, водещи през гората.
Веднага се заформи състезание, кой ще ги качи най-бързо… Бяха над 100, в края на които следваше дървен мост. Под него имаше малки водоскоци. През цялото време ръмеше леко, а пътят беше обгърнат в мъгла.
Само 50м след моста стигнахме малка площадка, от която се виждаше водопад… по скоро се чуваше и мъжделееше някъде сред мъглата.
Според табелка, височината му е 39м и водата падаше на две нива. Макар и да беше на не повече от 30-40м от нас, водопада беше обхванат от мъглата. Нямаше достъп до него, затова направихме няколко снимки, прочетохме легендата за красавита Горица и обърнахме посоката. Мен не ме свъртя и се качих по една мокра и стръмна скала по нагоре, за да видя няма ли продължение тази т. нар. екопътека. Уви – нямаше. Всичко на всичко дължината и не е повече от 400м, така че ако общинарите искат да развият екотуризъм, ще трябва да запретнат ръкави и да я продължат. Никой няма да дойде тук, да се поразходи 400м до един водопад, колкото и красив да е.
