Преди много време бях попаднал на информация за това прекрасно, но закътано в подножието на Врачанския балкан местенце. От тогава то си отлежаваше в списъка за посещения. И така до днес. Очертаваше се един летен октомврийски ден, далеч от шума и мръсотията на столицата. Разбрахме с Камен да излезем с децата и да пообиколим забележителностите около Лютиброд и Черепиш. А те не са една и две.
Местността е изключително живописна и освен природни красоти предлага и исторически и културни забележителности. След кратко проучване в нета и консултация с познаващи местността туристи (благодарности на Петър от планинарския форум) оформих план. Все ми се искаше да направим разходката с влак, но разреденото разписание и липсата на гъвкавост ме отказаха. Така с Камен подсигурихме логистиката – едната кола оставихме на излаза на пътя от каменната кариера на главния път, а с другата се придвижихме до изходната точка на разходката – крайната улица на Лютиброд.
Черепишки скали
Ема и Кристиян се бяха виждали с Лили и Лора за последно преди година на разходката ни до Драгомаското блато и Разбоишкия манастир. Като че ли е било вчера – веднага се хвана за ръце и поеха по пътя. Подминахме и последните къщи на селото.
Имах трак от Петър, по който се движихме. Беше необходим, понеже началото на пътеката в края на селото беше едва забележима и едва ли щях да я открия без помощ от Гармина. Бяхме се качили вече над селото и гледката към Искърското дефиле беше страхотна. Отсреща погледа биваше привлечен от внушителните Ритли. Това се 4 паралелно протичащи тесни скални гребена. От нашата перспектива се виждаха двете крайни Ритли, докато средните се губеха зад стените на лявата. Представляват вертикални скали издигащи се на на 50-80 м над р. Искър. Отделните стени са дълги от 200 до 500 м и дебели до 3-7 м.
И под тях през тунели протича жп линията София-Мездра. Имахме късмета да видим и минаващ през скалите влак.
От ляво на Ритлите се простираха т.нар. Черепишки скали. Интересни за, понеже са изградени от бели варовици и контрастират на зеления фон през пролетта и лятото или шарената украса на есента, чието идване вече проличаваше по цветовете на дърветата.
Черепишките скали представляват множество от бели скали, някой от тях вертикално отсечени. Забелязват се голям брой скални дупки или пещери. Причината да изберем пътеката от десния край на река Искър беше да се насладим на разнообразието на тези скални форми.
Пред нас вече се забелязваше друга забележителност – Пресечения камък.
С Камен гадаехме как се е образувал и като че ли достигнахме до консенсус, че е имало човешка намеса. Изглежда от тук е минавал стар римски път, чиито останки загатват за комуникативността на мястото през миналото.
Децата гледаха Пресечения камък с недоумение и се чудеха какво е това. В процепа между скалите имаше дървена порта, която би трябвало да спира животните да преминават.
Продължихме напред по тясна пътека, Погледът ми шареше на всички посоки, пленен от непрестъпността на заобикалящите ни скали. В близост видяхме каменна плоча с надпис „Оброк Св. Антони и Атанас – 2001“. След нея пътеката завива на ляво и се движи под скалния венец над главите ни.
Групата весело продължаваше да крачи напред. Каките Лили и Ема ни водеха напред следвайки не толкова лесно видимата пътечка. Крисо вече даваше признаци на умора, но с бавно темпо се предвижваше.
Скоро в дясно от мен се отри за първи път гледка към Черепишки манастир, сгушил се в ниското между скалите.
Някъде над скалния венец би трябвало да преминава нашия маршрут за да излезем на пътя за кариерата.
Следваше пресичане на гориста част. Трънаците вече бяха почти навсякъде и правеха. преминаването по-трудно…особено за по-ниските. Те освен краката трябваше да си пазят и лицата, да не се одерат. Проверих терена и видях, че пътеката става все по-трудно откриваема. Навлизаше се в гора, от която нямах видимост към прекрасните Черепишки скали. Преценихме да се върнем и да се насладим отново на обзорната гледка, вместо да ходим през гората. Имаше силно роптаене от страна на Ема и Лили, но в крайна сметка ги убедихме. Крисо беше загрял турбините и се разхвърли по мускули.
Бях изостанал с него малко назад, докато Камен и момичетата търсеха място за обяд. Бяха отседнали точно до Пресечения камък на стария римски път. Спретнахме си вкусна гощавка с нещата, които носехме. Една крава ни правеше известно време компания.
След обяд с нови сили децата се заиграха по едни скали, от които трудно ги свалихме. Катериха се и слизаха по камъните известно време, под зоркото око на Камен, докато аз снимах наоколо.
Бяхме почти обратно в Лютиброд. Решихме да съкратим пътя през едно стръмно дере, което ни отведе до вратата на една къща. Там любопитно бяхме огледани от няколко овце. Децата не смееха да мръднат напред 🙂
Добрите стопани на къщата ни пуснаха да минем през двора и да излезем отново на улицата, където бяхме паркирали. От там се понесохме към Черепишки манастир „Успение Богородично“.
Черепишки манастир
Разгледахме и него. Прави впечатление, че е добре поддържан.
Децата бяха привлечени особено от храма-костница, намиращ се над главите ни. Там имаше човешки кости (както се и предполага в една костница), за които ми беше трудно да обясня какво са и как са дошли там.
Получи се една страхотна разходка, насладихме се на спокойствие и красиви гледки. Остана обаче още какво да се види в района около Лютиброд. Следващия път ще се спрем на намиращата се в близост средновековна църква Св.Георги, Базиликата, намиращите се между Ритлите останки от античната крепост Коритенград както и Рашов дол. където Ботевите четници са водили последно сражение преди да паднат.
