Третият ден от нашия велотур мина изцяло под знака на пролетен дъжд. Надявахме се прогнозата да не се сбъдне, но още със събуждането знаехме, че днес ще трябва да се изправим пред това мокро изпитание. За късмет имахме „само“ около 50км за днешния ден. Ако побързахме, може би щяхме да го минем за около 3-4 часа. За децата знаех, че не им дреме за дъжда, но бях приятно изненадан и от Соня, която, макар да не обича такива „приключения“, кара с известна доза въодушевление.
Нямахме намерение да спираме често за гледки и почивки. Първите липсваха поради обективни причини, вторите не бяха нужни. Карахме първоначално отново плътно покрай Дунав по неговата лява страна. След около 12 км се отдалечихме от реката и навлязохме в засети полета и гориста местност. Чудех се и се маех, как тези хора са успели да сътворят такава непрекъсната алея и как е нямало някой собственик да им забрани да минат през неговото поле…?
Почти не спирахме и карахме с сравнително добро за групата ни темпо. Преди град Грейн трябваше да преминем по мост от другата страна на реката. Бяхме изминали 28км и беше време за обяд. От дясната страна – до нашата крайна спирка за деня нямаше други градчета, така че решихме да отидем до Грейн, да хапнем и починем малко, да разгледаме замъка им и чак тогава да продължим. Дилемата беше дали да правим тези 5-6 допълнителни километра или не в това време. В крайна сметка решихме да го направим. И това беше най-доброто решение за деня!
Град Грейн е впечатляващо красив. Още като карахме към него по реката ни направи приятно впечатление отдалеч. Набързо се разходихме из центъра, чието кметство датира от над 500г. Хапнахме в един гръцки ресторант и заредени с нови сили изкачихме стръмния път към замъка Грейн. Той също си заслужава да се посети. Платихме вход да го разгледаме и още на входа открихме „българска следа“. Цар Фердинанд, Борис 3 и Симеон Сакс-Кобуртготски са от същия род, както собствениците на замъка. Интересно беше, че сегашните наследници все още живеят в едното крило на замъка…
След около 1 час култорно-историческа отбивка продължихме по пътя си. Върнахме се обратно към моста, пресякохме реката и продължихме без спирка напред. Дъждът се усили, а ние увеличихме оборотите. Последните 23-25км бяха най-бързите от целия ни тур, на които поддържахме почти 20 км в час. Така за малко повече от час стигнахме Йбс на Дунав, където първо трябваше да установим, че е станала грешка с резервацията… За късмет, домакините успяха да ни настанят в други стаи, където успяхме да се преоблечем и стоплим. За вечеря нямахме желание да излизаме и си поръчахме храна с доставка.
