Беше една обикновена разходка до хижа Здравец. Времето беше перфектно, а есента вече се настаняваше докато лятото и отстъпваше мястото си.
Ема неудържимо искаше да ходи навсякъде около нея. Дори и стълбите не я смущаваха и с малко помощ се катереше по тях. Никой не обича да пада, важното е да намерим сили да се изправим…
Две деца се катерят по дървета.
Разходката продължава.
Незнайно как, Ема се пусна и направи първите си самостоятелни крачки. Просто се осмели без опората на мама и тати да продължи.
И ако това не е поличба… От тогава ходенето по гори, реки, планини, водопади, скали, дерета, върхове е нашето общо щастие. Тогава наистина може да сме заедно и да се учим един от друг.
