Времето за втория ден от велотура Пасау – Виена бе корено различно от снощи. Слънце препичаше от рано и пари се вдигаха след снощния проливен дъжд. За днес бе планиран най-дългият преход за цялата седмица. Очакваха ни над 70км път до следващата спирка – къмпинг Ау ан дер Донау. Но до там имахме да преминем и посетим една редица интересни местенца.
Само 4-5 км след като тръгнахме, трябваше да вземем лодка и с нея да заобиколим едни скали от лявата страна на река Дунав. Бяха стръмни и непристъпни. От гостоприемницата ни посъветваха да държим левия бряг, така както бе и по трак. Разходката с лодка бе приятна и лодкарят разказа, че си я кара през топлите месеци, докато през студените е хеликоптерен спасител из Алпите.
Продължихме по велоалеята, която в тази част се отби от реката и навлезе малко навътре. Преминахме полета насадени с пшеница, царевица и захарно цвекло. Накъдето и да погледне човек, земята се обработваше.
Не след дълго спряхме отново. Нямаше как да пропуснем изкуствените езера край Фелдкирхен. Историята им е доста интересна и поредно доказателство как в Австрия умеят да използват ресурсите си без да унищожават природата. Децата първо покараха на велотрака, а после се изкъпахме в чистите води на едното езеро. Езерата черпят вода от река Дунав, която обаче се филтрира и пречиства с специални роботи. Езерата край Фелдкирхен са 4 – едно за деца, два за къпане и плуване, едно за водни спортове и едно за риболов, където къпането е забранено.
Не искахме да тръгваме, но се налагаше, понеже не бяхме изминали много от пътя си за деня. Алеята беше чудесна и протичаше точно покрай Дунав. Бяхме изминали вече около 30км и търсихме нещо за хапване. Пресичайки Отенсхайм, малко преди Линц, се натъкнахме на един италиански ресторант. Многото вело и други посетители издаваха, че ще е добър. Седнахме там да починем и възстановим сили. Не се излъгахме – мястото наистина предлагаше добър избор с високо качество.
Нямахме обаче много време понеже не бяхме минали и половината от пътя. Вдигнахме оборотите към Линц. Притиснати от многото оставащи километри и напредването на деня решихме да не спираме. В движение разглеждахме парковете им, които при мен бъдеха направо завист. След Линц минахме покрай още едно езеро за къпане – Плешингер Зее. Едва разубедихме Кристиян да не оставаме и го изтъргувахме за сладолед в следващото населено място.
Такова нямаше до една табела за Стейрег. Беше само на 2-3км в страни от нашия маршрут, но имаше сякаш интересни места за разглеждане и все пак търсихме сладолед и кафе. Отбихме с тази надежда, но след обстойно претърсване и 6-7км повече установихме, че всичко е затворено заради празника.
Върнахме се обратно на велоалеята и вече имахме мисия – да открием място със сладолед. След няколко километра пътеката и отведе в страни от реката. Първата кръчма със сладолед бе затворена за някакво частно мероприятие и ни отказаха. След това стигнахме едно село със заведение, което тъкмо приключваше работа и пак ни отказаха… Що за късмет. Но групата не загуби дух. Пристигайки в Маутхаузен отново се стигнахме река Дунав. Още на първото заведение захвърлихме колелетата и се наредихме за сладолед. Беше само на 5км от крайната ни цел, но нямаше как. Спирка, почивка, бъбрене, релакс. Останалото трябваше да почака.
Добрахме се до къмпинг Ау ан дер Донау едва вечерта. Започваше да превалява. Настаниха ни в един пансион близо до самия къмпинг, който предлагаше приятни стаи. Хапнахме в близката гостоприемница и бързо се отправихме към леглата. Следващия ден ни времето ни бе подготвило ново изпитание…
