Отново времето в планината беше прекрасно. След вчерашните приключения, днес отново щяхме да се спуснем по Витошко лале и туристическата пътека от Алеко до Симеоново. Днес и аз взех ските и ми се щеше да стигнем с тях до колата, без да ползваме такси.
Отново се качихме с лифта от Симеоново. Без да се бавим тръгнахме към пистата. Днес бях се оборудвал с фотоапарата за снимки и видео. Ето и моменти от приключението.
Спускане към и по Витошко лале
В долната и стръмна част взех Кристиян в краката си и слязохме определено по-сигурно и безопасно от вчера.
По пътя към междинна станция
Почивка на междинна станция след около 1 час ски разходка.
Надолу към Симеоново
Последните 2-3 километра.
Отново умората при малкия скиор се прояви и от време на време го взимах в краката си. Но след кратка почивка отново искаше да кара сам. Ема се справяше като голям човек. Караше напред, спираше да ни изчаква и пак продължаваше.
Пристигнали в Симеоново влязохме в първата кръчма да хапнем – беше вече около 14:00 и бяхме гладни и уморени. Заредихме батериите и поехме по поеслдния 1-1.5 км. към лифта. Нарекох го градско каране на ски, понеже се движехме по асфалтирани и черни пътища за коли.
Пресякохме комплекс манастира, слязохме със ските по стълбища и стигнахме колата на ски.
Всички бяхме щастливи и доволни. По късно се наредихме пред компютъра да гледаме клипчетата и снимките и сякаш отново се потопихме в това чудесно пътешествие.
Надявам се скоро да отркия и други трасета за този вид нов спорт за нас 🙂
