Есента продължаваше да бъде мека и приятна. Оставането в София през почивените дни си беше чиста загуба на преживявания. С Венци и Бенито се разбрахме да посетим ждрелото на река Ерма от сръбска страна и двата забележителни манастира – Погановски и Суковски.
Ентусиазма ни леко спадна след едночаво чакане на границата, но отново достигна прилични стойности, когато навлязахме в прорязаното от река Ерма ждрело. Впечатляваващо е как водата е сътворила такива интерсни места.
След кратка разходка с кола покрай ждрелото се отбихме първо в Погановския манастир. Изгледаше добре поддържан, а местоположението му беше наистина прекрасно.
Разгледахме ме църквата и стопанските сгради и останхме на съседната полянка да се насладим на прекрасното време. Децата веднага намериха начин да се забавляват, като правеха индивидуални и групови скоци от едно дърво.
Тук проведох анти-страх терапия съчетана с лекция за доверието и силата на волята…
От другата страна на манастира започваше хълм, който откриваше прекрасен изглед към него. Там също останахме малко.
След кратка кулинарна почивка в близката кръчма се отправихме към Суковския манастир. Църквата беше в ремонт, но си личеше добрата поддръжка на манастирския комплекс. Хората бяха любезни и приветливи, позволиха на децата да ударят камбаната.
Получи се страхотна, лежерна разходка в братска Сърбия, която въпреки чакането на границита си заслужаваше.
