Първото мостче започва на 50м. от пътя. То е по скоро платформа над реката, даващо възможност да се премине тясно място отсечено от вертикално скали.
Децата видимо се наслаждаваха на разнообреазния терен и поредицата от препятствия.
Соня вървеше с Крисо, докато Ема тичаше покрай мен докато снимах. Пътеката изкачва едно малко хълмче, преди да премине от другата страна на реката.
Следваше ново кратко изкачване по тесен склон, от дясно на който имаше полегат водопад. Там пътеката става тясна и затова има сложено желязно въже, в случай, че някой се почуства несигурно при мокро време.
Следваха още две дървени мостчета.
И вече бяхме пред Тетевенския водопад Скока. Той е висок около 30м. и особено пълноведен след топенето на снеговете. Сега беше по скоро малък, но въпреки това красив заради зеления мъх поникнал на скалите по, които се изсипваха водите на река Козница. Децата се оптаха да се покатерят по скалите, но строгия поглед на мама ги върна обратно на земята.
Аз от своя страна се покатерих по една желязна стълба, по която изглежда може да се стигне някъде до началото на водопада. Не исках да давам лош пример и затова не стигнах до края на тази загадачна пътека водеща нагоре. От дясно имаше друг водопад, наричан Пръскалото, който беше пресъхнал. Неговата височина е около 50 м. и може да се види само след топенето на снеговете.
До водопада е изграден просторен заслон с огнище, което предполагам приканва хората за разхлада през горешите дни на лятото. 
Самата разходка от началото на екопътеката до водопада отнема 15-20 мин. при бавно ходене с децата. Лично аз го намирам за жалко, понеже макар и интересна и красива, екопътеката е прекалено кратка, дори и да запълни половин ден. Предполагам, че може да се запълни с ядене пред водопада, но аз лично пропоръчвам да се съчетае с Гложенския или други манастири наоколо или дори и със съседни край Тетевен.
