От много време имах мерак да посетя Къпиновския водопад и манастир. През лятото те привличат доста посетители. Нямах търпение да чакам обаче до лятото. Очертаваше се дъждовен ден, който нямах намерение да прекарам в къщата на село. Ема, Кристиян и Веско щяха да ни подлудят в тесните стаи. Натоварихме се шестимата на колата – майка седна някак си между двете детски столчета, а Веско отпред в краката на дядо си.
Първата цел беше Плаковския манастир Св. Пророк Илия. Смята се, че манастирът е основан по времето на Втората Българска Държава през 1280. По време на турското робство е бил многократно опожараван. Възстановяването на Плаковския манастир започнало през 1845 година, когато била построена манастирската църква “Св. Илия” – рядко явление на българската архитектура, от т.нар. атонски тип, характерен за епохата на Втората българска държава. При възстановяването му са взели участие Захари Зограф, както и Колю Фичето.
Макар и от другата страна на баира, днешните цели се намираха на около 35 км по пътната ни мрежа от с. Войнежа. Противно на моите очаквания, Плаковския манастир не се намираше в или до село Плаково, а до с. Велчево и с. Къпиново, само на километър-два от Къпиновския манастир. Добре, че срещнахме добри хора да ни упътят.
Ето още няколко кадъра от Плаковския манастир, който за наше съжаление беше заключен. Все пак се разходихме в двора, докато Кристиян си взимаше обедната дрямка.
Едно селфи на будните, преди да тръгнем към Къпиновския манастир
Къпиновският манастир Св. Хиколай Мирликийски Чудотворец вероятно е основан през 1272 по врмето на цар Константин Тих. За това свиделства една каменна плоча, която може да бъде видяна на гърба на черквата.
Както повечето манастири през периода на турско робство и Къпиновския манастир е бил опожаряван и възстановяван. Заслужава се да спомена, ча през 1794 г. за кратко време игумен на манастира е Св. Софроний Врачански. Тук монасите направили нов препис на История Славянобългарская” по донесено от него копие. Днес манастирът посреща с внушителна каменна стена и голяма библейска сцена. За наше щастие Къпиновският манастир Св. Хиколай Мирликийски Чудотвореце отворен за посетители.
За моя голяма изненада в двора на манастира имаше вече узряла череша. Успях да откъсна няколко и да раздам на децата. С нетърпение чакам да “узреят и по магазините” 🙂
В непосредствена близост до манастира се намира и не по-малко известния и атрактивен Къпиновски водопад, на р. Веселина. Със своите 7-8 метра не е особено висок, но е защитен от едната си страна с високи непрестъпни стени. До самия водопад води пътека. През лятото вира под него представлява идеална възможност за охлаждане в горещите летни дни. Скачането от ръба на водопада е препоръчително! И ние с децата се доближихме до ръба, въпреки мокрия и хлъзгав терен.
Прекарахме един прекрасен полуден на пук на дъжда и хладното време. Топлата супа и скара в близката механа бяха перфектен завършек на кратката ни разходка.
Година по-късно посетихме района отновои през лятото. където преспахме на къмпинг Къпиновски манастир.
