Днес са изборите за местна власт. Аз направих своя избор лесно – заедно със Соня, Ема и Кристиян решихме да се разходим по екопътека “Под Камико”, с. Бов. Към нас в последния момент се присъедини и Ани, с която не се бяхме виждали от години.
Отдавна си бях заплюл тази разходка и в предвид на чудесните фотопътеписи, които бях чел за нея имах високи очаквания. Досега единствено ме възпираше мисълта, че почти 10км преход може да не е по силите на Ема.
Е-е, очакванията ми не само се оправдаха ами и бяха надминати. Ема, пък и Кристиян (с една междинна дрямка на водопада) се справиха повече от отлично. Екопътека “Под Камико”, вървяща срещу течението на река Бовска, е страхотна с разнообразния си терен, многобройните водопади и водоскоци, както и с колуминацията си преди да се достигне селото – едноимения водопад “Под Камико”. Есента тъкмо превземаше с пъстрата си украса гората и придаваше особена свежест през цялото време на разходката. Зелени и прошарени участъци се сменяха, заслани с паднали листа отсечки преминаваха в затревени. Пътеката, макар и обозначена с маркировка, се губеше от време на време и изискваше особено внимание и вземане на решения. Няколко офроуд преминавания с децата и жените по труден терен бяха изненадващо добре приети. На всичко отгоре минахме покрай два манастира и скалния феномен “Камината” под село Бов. След падналите през седмицата дъждове река Бовска имаше достатъчен дебит за да се представи в най-добрата си светлина. Наистина една перфектна разходка. …
Пътеката започва след футболния стадион на Гара Бов, който пресякохме за да стигнем до реката. Самият стадион е уникален с отвесните си скали по двете дължини на терена. Помислих си, че съдията трябва много да внимава, че няма много изходи, от където да избяга от гнева на домакините :-).
Пресичаме реката по първото дървено мостче и само амо на няколко метра от началото на пътеката се чуваха и виждаха първите два малки водопада. Съвсем скоро се наложи да преминем и първия коварен участък – стръмно слизане по кален участък – какъв кеф 🙂
Ема и Кристиян вървяха по прекрасната пътека, застлана с листа. Един нов водопад се криеше някъде зад все още покритите с листа клони. По шума на водата, си личеше че е няколко метра. Ето го и него.
Поредното преминаване над реката – този път по две полежени дървета. Ани и Соня, с Кристиян на рамена, внимават да не се озоват във водата.
Поредното малко водопадче под моста. Поглеждайки напред срещу течението забелязвам поредица от водоскоци, както и един по-голям водопад на около 30-40 м. пред нас. Предлагам да се доближим до него, макар и пътреката да преминава в ляво над него. Групата вече се движи офроуд. Пада катерене по влажно камъни.
За да не се връщаме обратно, решихме да опитаме да качим влажния склон. Беше не повече от 20ина метра, но достатъчно стръмен и кален, за да си навлека упреци, ако се случи някой сакатлък. След доста усилия и без произшествия излязохме отново на пътеката. Гората над нас беше страхотна. Летните и есенните цветове се смясваха в пъстра палитра. Вече не броях водопадите, но не спирах да ги снимам. Пътеката все още се провираше между гора и храсталак.
Преминах от другата страна на реката, за да поснимам групата.
Не след дълго отново се спуснахме надолу към реката, където ни очакваше поредното красиво пресичане на Бовска река. Вече от лявата страна на брега казихме леко стръмно с Кристиян, докато момичетата си приказваха зад нас. Моето момче показваше явни признаци на умора и нужда от сън. С Ема открихме вълшебен тунел от дървета, който ни отведе почти до водопада. Тази част от пътеката беше наистина чудна.
От лявата страна на “Под Камико” имаше още един водопад със сходна височина. Дебитът му на водата обаче беше по-малък. Точно до природния феномен “Камината” имаше пейки, където оставих Кристиян да поспи. Дали щеше да спи, ако знаеше какво пропуска?
Скален феномен Камината с водопада на заден кадър.
Заобикалящият ни красив есенен свят
Църквата в селото
На връщане минахме по царския път, като направихме няколко шорткъта. Кристиян вече имаше сили да лудува и сменяше язденето с ходене.
Свиня майка с осем прасенца. Ние с две едвам се оправяме, а нея с осем изобщо не ми се мисли 🙂
Следващият път ще се пресечем мостчето над водопада и ще спуснем от другата страна. Там ще минем през местността “Чичеро” и останките от манастира “Св. Архангел Михаил”.
