Използвайки шанса, че семейството е в пълен комплект и времето прекрасно, се отправихме, без много да бързаме, към Етрополе. Целта ни беше да посетим Етрополския манастир, който така много ни допадна от предишното ни посещение, красивия водопад Варовитец, както и да се поразходим по екопътека “Екот от камбанен звън”. Решихме да се качим с колата до манастира. Както и очаквахме Етрополският манастир “Света Троица” беше прекрасно поддържан. Дворът предлага възможност човек просто да поседи и да се наслади на спокойствието и красивата природа наоколо. Самият манастир има славна история. Възникнал е през 16 – 17 век. Там се развива Етрополската книжовно-просветна и калиграфско-художествена школа, която е най-голямото книжовно средище в Северна България през ХVІ-ХVІІ в. Манастир Света Троица служи още през 1613 г. за килийно училище.
В самият манастир влязохме набързо да запалим свещички, понеже в същото време се провеждаше кръщене. Затова пък отделихме достатъчно време на катерушките и вече узрелите круши, намиращи се в средата на двора.
След като си поиграхме с Ема и Кристиян се отправихме към водопад Варовитец, който се намира само на 100 метра под манастира. Излиза се от задната му страна и се следва пътеката към гората. Там с помощта на парапети и дебели корени, служещи за стъпала, слязохме до основата на самият водопад.
Водопадът Варовитец е изключително красив с падащата от няколко места вода, върху покрити със зелен мъх скали. Височината му е не повече от 15м, но това ни най-малко не ограничава неговата прелест.
След кратка фотосесия поехме по екопътеката надолу. Тя е с дължина 2.5 км и започва от с. Рибарица, на 3км от Етрополе, и води до самият манастир. Беседки с карти на екопътеката даваха информация какви са възможностите за преминаването и. Ема и Кристиян взеха парапетите за катерушки и често ги обяздваха. Те определено споделяха удоволствието да се разхождаме сред вековната гора. Самата екопътека е отлично поддържана и може да се преминине както от малки деца така и от възрастни хора. На няколко места реката се пресича по дървени мостчета. Едно от тях беше отнесено от водата, заедно с парапета. Минаването по пътеката въпреки това не представлява особена трудност.
На доста места по екопътеката имаше шензлонги, на които човек може да почине или просто да поседи сред прекрасната природа наоколо. След около 1.5 км излязохме на обзорна поляна с масичка и пейки. В непосредствена близост открихме орех и веднага атакувахме. Без изключение, всички събирахме нападалите по земята орехи, отделихме разбира се време и за тяхната дегустация 🙂
Продължихме още малко напред след кулинарната почивка. Пътеката вървеше по открито място, преди пак да се промъкне в гората. Понеже времето напредваше, аз се върнах по същия път до манастира за да взема колата. В същото време Соня, заедно с Кристиян и Ема продължиха да слизат. В края на екопътеката се срещнахме.
Разходката завърши с още местни кулинарни вкусотии в ресторанта на близката конна база както и със сладък детски сън навръщане.
Етрополе е една прекрасна цел в близост до София, подходяща за полудневна или целоднавна разходка. Освен споменатите забележителности си заслужава да се посочат също часовникавата кула в самия център както и водопада Враня вода в село Ямна.
