За празниците се бяхме уговорили да се видим с Милен и Сашо. Оставих избора на локация на тях. В неделя късно вечерта се отправихме към село Валевци, някъде край Севлиево. Никога не бях чувал нищо за това място. Единствената ми подготовка беше да погледна в гугъл какво има наблизо – резерват Пеещи скали и Батошевски манастир. Би било изпълнена мечта да “притичам” до хижа Мазалат, но с оглед на краткия престой се отказох от идеята. Остана манастира.
Пристигнахме около 22:30, децата вече спяха сладко. Къща за гости Валевци беше нова и приятно обзаведена. Най-голямата изненада обаче се оказа кухнята и обслужването, които можеха да се мерят с всеки класен ресторант в София.
Батошевски манастир
На сутринта в понеделник се насочихме към Батошевски манастир “Успение Богородично”. Повече информация за него може да намерите тук.
Моите впечатления са, че манастира заедно с двора и прилежащите постройки бяха поддържани в отлично състояние. Игуменът беше на посещение в съседно село, но неговата наместничка беше любезна да ни покаже святото място и да ни отговори на въпросите. Трябва да отбележа, че манастира е забележително голям, за времето, когато е строен. Рядко съм виждал манастири големи като катедрали, изградени през турско робство. Моето лично обяснение е, че причината за това неговата локация. Манастирът се намира на 4 км. нагоре от село Батошево, скрит в гората на един хълм.
Мястото е скрито и до него води само един път, който в миналото може би е бил и пътека.
Днес достъпът до манастира е лесен и мястото както везе споменах си заслужава да се види. Докато децата гонеха гущери и скачаха от герана, аз поснимах малко това красиво място. След като разгледахме достатъчно, се отправихме обратно към село Валевци. Още при качване забелязахме отрупаните с ябълки дървета. Не се сдържахме и спряхме да си наберем. Клоните едвам удържаха плода, узрял на тях.
След ябълките отправихме поглед и към орехите. Те също бяха родили солидно количество плод и набързо напълнихме една торбичка. Ема с удоволствие ни помагаше да събираме обрулените орехи, а Кристиян в това време “шофираше” пасата. След орехите дойде ред и на круши, дюли и сливи. Абе, бедната балканска земя тази година беше благосклонна към местните. След солидното запасяване за идващите зимни месеци 🙂 се прибрахме за вкусен обяд в къща за гости Валевци. Соня, Веси и Елена отидоха да приспят децата, докато ние с Милен и Сашо се отдадохме на колоездене.
Ловно стопанство Росица
С Милен се насочихме към държавно ловно стопанство Росица, което се намираше на около 6-7 км. от къщата. Преминахме през входната врата с надпис “влизането забранено” и отидохме до ловния дом. Още по път видяхме голямо стадо сърни, пасящи спокойно на една поляна. Малко по навътре в ловното стопанство бяхме стреснати от силен вой на елени. Беше размножителния им сезон и изглежда се надвикваха. Беше странно и страхотно. Чувахме ги съвсем близо до нас, някъде в горичката. Захвърлихме колелета в края на пътя и се заизкачвахме в посока на воя. Съвсем скоро зърнахме първия екземпляр на благороден елен.
Продължихме още нагоре и само след няколко минути имахме щастието да видим един истински красавец. Като ни усети се отправи бавно и благородно към близката гора. Спря се на границата на гората и започна да ни изучава. Моментът беше наистина вълшебен. Този красавец беше само на 70-100м втренчил поглед в нас. Няколко по малки екземпляра все още пасяха спокойно в близост.
Силно съм благодарен на Милен, че увековечи този момент (аз бях само с телефон и нямах възможност да зумвам). Скоро красавецът се скри в гората, а ние останахме с чувството, че сме изкарали страхотен късмет да му се насладим от близо.
Вечерта отново дойдехме в ловното стопанство, този път с децата и жените. Видяхме пак няколко сърни и елени лопатари, но този път от по-голяма дистанция. Децата определено изпитаха тръпка да търсят и да зърнат този за съжаление вече рядък дивеч из нашите планини.
Езда в ловното стопанство
За следващия ден решихме отново да посетим ловното стопанство, този път с цел езда. Би било като сън, да яздим из красивата местност и да имаме късмета да видим диви животни.
За съжаление късмет с дивеча на този ден нямахме, но за сметка на това направихме доста приятна езда. Ема и Кристиян, Васко и Стефан, Симеон и Максим изпитаха тръпката да хранят красивите коне от ръка.
Макар и кратка, почивката в с. Валевци беше истински пълноценна. Този ден и половина прекарани предимно сред природата с приятели, ни отърсиха от софийския стрес. А село Валевци се очертава като място, което ще привлича интерес в бъдеще заради чистата природа. Макар и само с 8 постоянни жители, в селото има 2 къщи за гости и един хотел, които за всеобща наша почуда бяха пълни. Ние определено пак ще пестим това малко, красиво българско селце.
Други забележителности в района
Еменска екопътека и каньонът на река Негованка
