Точно две години след първия ни преход с Ема без самар, реших че е време да посетим това приказно място отново. Този път и Кристиян щеше да е част от групата. И не само: споменах на няколко човека за идеята ми и така в неделната сутрин потеглихме общо 4 коли от София към гр. Трън – 7 възрастни и 7 деца.
Трябва да спомена, че всички снимки в този пътепис са на Томас, за което съм му безкрайно благодарен.
След дъждовните дни очаквах р. Ерма да е доста бурна край ждрелото. Любопитно за река Ерма е, че от Власина планинан до с. Клисура в Сърбия. Тя навиза в България, преминава през Трън и отново ни напуска в посока на р. Нишава.
На паркинга в началото на екопътеката имаше учудващо малко коли в прекрасния пролетен ден. Ето ни и на изходна позиция. Реката преди началото на пролома изглежда все още спокойна. След кратка суматoха на тръгване потеглихме на няколко малки групички. Децата веднага забързаха напред.
Всичко в ниското беше упоително зелено. На високото пролетта все още пристигаше.От двете страни на реката се издигат отвесни скали с височина 150-200м. На юг се извисява връх Жилав камъм, а на север – Църквището. Последният е и целта ни днес преди да слезем отново обратно надолу.
Първото от двете пресичания на реката изискваше първо да слезем ниско до нея, а след моста рязко да наберем височина. В горния край излязохме преди тунела – още една атракция за малките.
Групата взе да се рапръсва и след тунела установихме, че една част е продължила по коларския път напред към село Трънска банкя. Не че и там няма едно страхорно красиво ждрело – Ябланишкото (още), но днес целта ни беше друга.
Пътеката ни след тунела рязко свиваше в ляво и надолу към реката. Наложи се да догоня отплесналите се напред, понеже липсваше мобилен обхват. След като се събрахме показах, къде ни е целта – вр. Църквището.
Отрсеща по хълма към върха се виждаха малки групички, движещи се бавно нагоре. Отдалеч изглеждаше стръмно и това породи несигурност в групата, дали да продължим. В крайна сметка “здравият разум” надделя и се запътихме надолу към Ерма, за да я пресечем наново. Слизането е стръмно, но по добре оформени стъпала. С децата трябва да се внимава тук, понеже подхлъзването на покритата с шума земя не беше особено трудно.
Гледката към ждрелото е впечатляваща – как спокойната иначе Ерма се провира през тесния процеп на скалите и с грохот си проправя път. Дължината на ждрелото е около 100 м, като в най-тясната си част то се стеснява до 5м.
От тук продължихме по стръмно, но приятно изкаване. Всички деца с изключение на Кристиян и Дивна се справяха прекрасно сами. И Ева, която правеше своя дебют по такъв труден терен, не изоставаше от групата.
Гладът започва да се проявява при някой от малчуганите, но теренът не позволяваше да се разпънат дисагите. Трябваше да продължим до самия връх Църквището.
Точно преди него имаше полянка, на която остана част от групата. Останалите се качихме по последните скали до самата площадка на върха.
От тук се открива чудна панорама към планините от западните покрайнини. След малко панорамни снимки тръгнахме надолу. Пътеката от запад определено беше по-лека и значително по-широка. На беседката на първата поляна бях поканен от една групичка да опитам домашната им ракия. След като отказох под предлог, че съм шофьор, получих подарък – бомбичка с ракия :-). Пътеката излиза в долния край на полски път и скоро след това достигнахме и първите къщи в тази вилна зона. В един от дворовете две малки козички превлякоха вниманието на децата.
Разходката приключи с кюфтета и студена бира на паркинга. Определено пролетта е точното време да се посети ждрелото на река Ерма. Пълноводна река, мощно бучене и свежа зеленина правят разходката приятна и разнообразна.
