Бяхме на едноседмична семейна почивка на с. Войнежа, Велико Търновско. Малко, замиращо селце, далеч от всичко модерно. Наслаждавахме се на спокойствието и хладината през горещите летните дни, ядяхме домашни зеленчуци и диви плодове. Решихме един ден с Ема и мама да отскочим до Еменската екопътека. За нея бях чел доста и беше време да я посетим на живо. Отправихме се към с. Емен, отстоящо на около 20 км след Велико Търново в посока София. Отбивката е при с. Балван. Там има и огромен билдборд на комплекс Имението, намиращо се в с. Емен. Та продължихме и малко след като подминахме края на селото се отбихме в дясно следвайки указанията на табела “към екопътеката”. След около 100-200м по черен път се достига началото/края на Негованската екопътека.
Там се намира и Еменската пещера, която е била ползвана преди време като военен склад, хранилище за зреене на сирене и др. Влязохме да разгледаме вътре и останахме изумени (за кой ли път) от поредното гениално хрумване на някой генерал. В пещерата имаше останки от тухлени постройки … и дори асансьор. Имаше доста прилепи и тяхното гуано :-), което бързо ни върна към пътеката.
Замисълът на Негованската екопътека е бил прекрасен. Мостчета пресичащи каньона на голяма височина, пътечки от двете страни на скалите… За съжаление бързам да кажа, че пътеката е крайно неподдържана и освен усвояването на евро-средствата, малко е направено през годините, за да се привличат туристи. А те все пак идват заради прекрасните форми, изваяни от майката природа и чудния водопад в края на екопътеката.
Та в началто тръгнахме нагоре по пътеката и бързо набирахме височина. Трябваше да се качим около 100 м.н.в. за да достигнем горната част на каньона. Продължихме напред и се наслаждавахме на панорамата.
Само на 2-3 метра до нас имаше 100ина метрова пропаст, падаща до коритото на реката. Самият каньон е дълъг около километър и минаването по него е възможно за деца и възрастни на всякаква възраст. След около 300 м. достигнахме мястото, където преди е можело да се мине по дървени мостчета от другата страна на каньона. Сега има табелка – забранено минаването по мостовете .
Жалко. Искахме да покачим адреналина, но… Продължихме напред от лявата страна на каньона докато стигнахме едно панорамно място, от което се чуваха падашите води на Еменския водопад. Той обаче беше там някъде долу под краката ни. От там пътеката се спускаше надолу през гориста местност. Сега се изискваше да свалим надмосрката височина до нивото на реката. Имаше направени дървни подпори за по лесно преминаване, но дори и те вече имаха нужда от подновяване. Стигнахме ниската част до реката и какво да видим – навсякъде разхвърляни отпадъци – пластмасови, хартиени, и всякакви други боклуци лежаха покрай дърветата и реката.
Не можех да си обясня, кой ще бие път до тук и с каква съвест ще си остави отпадъците. Изглежда и от общината и от местните къщи за гости и комплекси нехаят кой знае колко много. Сигурно мислят, че мръсотията няма да спре туристите да идват…
Както и да е. Продължихме още малко напред и излязохме пред водопада – в цялата му прелест. от двете му страни се издигаха високи прави скали, а той падаше от около 10-12 м. в едно сенчесто вирче. Запретнахме крачоли с Ема и нагазихме. Рибките във вира дори дойдоха да ни проверят по от близо. Аз не се стърпях и направих едно освежаващо плуване до самия водопад. Беше страхотно. На края на лятото да отмори човек в хладните води на балканска река.
Постояхме, поснимахме и закрачихме наобратно. Ема вече търсеше нещо за хапване и пийване и бързаше към изходната точка.
Бяхме решили да отскочим до прословутия комплекс Имението в селото и да отдъхнем там. Цялата разходка, заедно с пещерата и почивките ни отне 3,5 часа.
Приятели, посетете това приказно място. Няма да останете разочаровани. Но пазете го. Един ден деца ви ще искат да заведат своите деца. И ще го направят, ако успеем да запазим природата ни чиста и непокътната.
Второто ни посещение до Каньона на река Негованка може да прочетете тук.
