За геопарка бях разбрал от снимки във Фейсбук. Бяха много красиви и след малко проучване реших да заведа Ема там. Геопарка се състои от два под-района – единият е екопътека по река Панега. Вторият е карстовата местност край Карлуково. Оказа се че местността предлага много повече… По-подробна информация за Геопарка може да намерите тук.
Този път щяхме да направим двудневна разходка с Ема. Запазих си нощувка в хижа Национален пещерен дом. Сутринта потеглихме първо към Луковит. Искахме да се разходим сред приказния ландшафт на река Панега. Има направени няколко мостчета, както и дървена платформа минаваща над самата река и конструирана на отвесна скала. Та сутринта престигнахме до изходната точка. Намира се точно преди табелата за влизане в Луковит (идвайки от София). Има паркинг и една каравана, предлагаща напитки и скара. Още от рано слънцете напичаше доста и се очертаваше един прекрасен летен ден. Пътеката започва с един импровизиран тунел, след който пътят слиза надолу към реката.

Тук е мястото да отбележа поредното си огорчение от усвояването на еврофондове. Изглежа и тук основна част средствата са били отклонени в неизвестна посока. Липсват табелки, указващи пътя или даващи информация за обектите наоколо.

Достигнахме до река Панега и останхме зашеметени от цвета на водата. Понеже не мога да го определя, оставям на вас да кажете какъв е от снимките.

По пътя срещнахме с Ема едно стадо овчици и козички, тъкмо утоляващи жаждата си.

Останахме да го погледаме и продължихме. Освен пресичането на реката по дървените мостчета в първата половина на пътеката не мога да спомена нещо запаметяващо се. О-о-о щях да забравя – запаметяващи по цялата пътека бяха комарите – колкото много толкова и големи. Независимо дали сте с деца или не, препоръчвам горещо да си носите спрей против тези гадини. Достигайки часта на реката, където тя граничи от ляво с отвесни скали и местността прилича малко на каньон, желанието за проучване на местността ни се засили. Дървените платформи, закрепени на скалите дават възможност на човек да се наслади от непосредствена близост на реката. А тя така приканваше за плуване, че ако не беше Ема със сигурност щях да се възползвам от тази възможност.

На една от беседките срещнахме семейство, което ни посъветва да се върнем по същия път по който вървим. Имало и друг път, но местността е запустяла и трудно се виждал, а имало и риск да се излезе на намиращото се в близост стрелбище… Жалко, и дано хората поддържащи екопътеката се замислят за това, че посетителите предпочитат да обиколят района.
След още малко стигнахме и последното указано място за почивки с пейки. Беше обяд и решихме с Ема да хапнем и да поспим край реката. Предвидливо бях взел палатка, която трябваше да ни пази от комарите. Някак си Ема покри необходимия минимум от калории и с радост ми помогна да опънем палатката (на предходния ден тренирахме с нея това упражнение в къщи). Комарите ги държахме извън палатката, но за съжаление не можехме да сторим същото с шума от стрелбището. Изглежда там имаше тренировки. Стана ясно, че там няма да се спи. Точно като тръгвахме дойде една двойка, която ни показа един извор, намиращ се на 20м от нас. Беше циментиран и се влизаше през един тесен, малък вход. Водата обаче беше страхотна – студена и свежа. Напълнихме си шишенцата и тръгнахме. Казаха ни също, че само на 30-40м от нас се намира и пещера Темна дупка (край Луковит – има много пещери с това име в България). Минали сме само на 5-6м от нея на идване, но не сме я видели. Сега влязохме малко навътре, ползвайки челника.

Ема не се чувстваше комфортно, така че бързо се върнахме и продължихме към колата. Слънцето вече беше високо и печеше с все сила. Дори кравите, които видяхме на идване край пътя бяха влезли в реката на хладина.

От време на време взимах Ема да я понося за да не се бавим. Тя видимо беше уморена. В колата и трябваха около 60сек. за да заспи. Аз продължих бавничко към Карлуково. Бях забравил, че от хижата ме предупредиха за кръщене по обяд. Пристигайки там се чуваше силна музика и десетки коли бяха спрели пред нея. Оказа се циганско кръщене, на което имаше поне 80 гости… това се казва кръщене. Реших да се разходя моята спяща принцеса с колата. Тръгнах напосоки и след 15 мин каране се озовах … пред къщичките на Фред Флинстоун и Барни Ръбъл.

Останах там докато се наспим и поехме обратно към Карлуково.

Екопътеката по река Панега посетихме още веднъж през 2016. Ето още прекрасни места в района:

Пещери и скални феномени край Карлуково

Скалните манастири край Карлуково

Подобни приключения:

СВЪРЗАНИ СТАТИИОЩЕ ОТ АВТОРА