Времето беше прекрасно, а дърветата и храстите наскоро бяха се обагрили с хрупкаво зелен цвят. Беше леко странно и доста нетипично да видя дървета и колове увити с кърпи. Обикновено това се наблюдава там, където се практикуват източни религии. Да не забравяме обаче, че тази местност тук е била свята за много религии от древността.
Храм “Рождество Богородично”
На следващия ден се отправихме със Стоян, Лия, Соня и Ема на разходка по една от пътеките. Вървяхме без ясна цел, но с нагласата да оставим децата да потичат на воля. Двете приятелки вървяха и се смяха неотлъчно. Преминаване на места с повишена трудност като пресичането на малка рекичка, само разнообразяваше разходката. На връщане децата оседлаха родителите си и продължиха да се смеят.
Една разходка след следобендия сън ни отведе първо до люлките, през сладоледаджийницата, та чак до любимия петел на баба Кичка :-). А Ема гледаше на прилична дистанция случващото се.
