Бяхме се организирали със Стоян и Мария да починем по първи май на Старазагорските минерални бани. Хубаво, ама аз си търсех в близост разходка до интересни обекти. И попаднах на местността „Богородична стъпка“. Определя се като светилище, свързано с различни езически религиозни обреди отпреди хиляди години. Преди няколко години е изграден малък параклис, наречен „Рождество Богородично“. Та, споделих идеята си да се разходим и тя намери положителен резонанс. Ема поспа още на път за святото място в ръцете на мама. Не след дълго бяхме там. На една скала имаше няколко икони на Св. Дева Мария, както и на Исус Христос.
Преданието гласи, че трябва скалата трябва да се премине отзад и отгоре през една цепнатина и да се излезе отпред пред иконите. Направихме какво се изискваше, па дано сме станали и по-добри хора…
 

Времето беше прекрасно, а дърветата и храстите наскоро бяха се обагрили с хрупкаво зелен цвят. Беше леко странно и доста нетипично да видя дървета и колове увити с кърпи. Обикновено това се наблюдава там, където се практикуват източни религии. Да не забравяме обаче, че тази местност тук е била свята за много религии от древността.

Храм „Рождество Богородично“

На следващия ден се отправихме със Стоян, Лия, Соня и Ема на разходка по една от пътеките. Вървяхме без ясна цел, но с нагласата да оставим децата да потичат на воля. Двете приятелки вървяха и се смяха неотлъчно. Преминаване на места с повишена трудност като пресичането на малка рекичка, само разнообразяваше разходката. На връщане децата оседлаха родителите си и продължиха да се смеят.

Една разходка след следобендия сън ни отведе първо до люлките, през сладоледаджийницата, та чак до любимия петел на баба Кичка :-). А Ема гледаше на прилична дистанция случващото се.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Моля, въведете името си