По стъпките на легионите - малцина са чували за тази стара и пре-стара пътека. Антична римска пътека, по която вероятно са яздили бранители на Българската държава преди стотици години (а може и хиляди). Пътека, по която вероятнио са бягали турските поробители по време на Освобождението. Пътека, която крие толкова много история и загадки.
За да бъда честен, аз също чух...
Вчера се видяхме с Боян и Кати, приятели на Ема и решихме да направим лека разходка над Банско. Тръгнахме сравнително късно към хижа Бъндерица, където паркирахме. Това място определено увеличава своята популярност, съдейки по броя на колите и палатките - бяха десетки.
С бавно темпо тръгнахме по туристическата пътека към хижа Вихрен. Нямахме ясна идея до къде ще вървим. Просто...
Връх Половрак отдавна бе залегнал в плановете ми, но дали поради близостта си, дали поради други приоритети, все оставаше на заден план. Макар и трети по височина, той е може би най-красивия и обзорен връх в Лозенската планина. Заслужава се човек да се качи горе и огледа от птичи поглед София, цялото Софийско поле, да съзерцава на юг билата...
След четиридневната работна седмица ме сърбяха ръцете и краката да покараме отново колело с децата. Исках хем да не пътуваме много, хем да не се съобразяваме с карантината, хем да не попаднем на много хора. Сметнах, че полите на Витоша от западната и страна са подходящо място. Познавах трасето от двете си участия във В100, макар и тогава да...
Поради някаква незнайна за мен причина още през пролетта в главата ми се зароди идеята да обикаляме язовирите с децата, да скачаме от скалички, да плуваме, да си приказваме вечер на лагерен огън, да спим на палатка. Звучи като приказка, но тази приказка лесно може да се превърне в реалност. Първи опит в тази насока направихме днес.
Сигурен съм, че...
Коджа кая е името на ежегодно планинско бягане, провеждащо се от няколко години и от известно време влязло в съзнанието ми като камъче в обувка. Организаторите така ме "захраниха" от социалните мрежи със изгреви, залези, гледки, local feeling, че тези 430 км разстояние до началната точка не можаха да се окажат достатъчна преграда, за да се запиша тази година....
Със събуждането на пролетта се събужда и желанието да сме още повече навън. Сред природата. Не че сме се спряли зимата, напротив ние много обичаме да сме навън през белия сезон. Но със затоплянето на времето, раззеленяването на дървета и храсти и пролетните аромати във въздуха, насочваме вниманието си към други, не по-малко красиви места за посещение. Пролетта е...
Дали ни се изчерпаха идеите не знам, но този път се спряхме на един по-малко детски преход. Целта беше обяд на х. Яворов с тръгване от Беталовото. Колкото и да гледах маршрута по карти и тракове, нямаше как да не преодолеем 650м положителна денивелация и 4 км в едната посока. Имах леки притеснения дали малките ще издържат на трудния...
Няма да ми омръзне да водя децата из разни горски и планински места. Не знам защо, но тази активност заедно с тях ме зарежда с положителна енергия и виждам, че и на тях действа добре. След като последните два дена бяхме на юг от София, където посетихме Кокалянския манстир и Лозенския манастир, реших днес да се отправим на север...
Ако някой преди година ми бе казал, че ще посетя района на Червен бряг за приключения с децата и приятели, щях да го погледна учуден. Не бях чувал за нищо, което да привлече вниманието ми там. Е, незнайно как тази пролет разбрах за Тектоничен гребен "Калето", известен още като Пропадалото, което посетихме тогава. С това интересът ми към района...
