Миналата година неколкократно карахме ски през почивните дни на Витоша. Тази година беше посветена на Рилските езера. Три поредни уикенда ходихме там с пренощуване и си изкарахме страхотно. Децата се забавляваха на и извън пистите. Сняг имаше в изобилие, а хората там някак си се различаваха от туристите на Банско и пр. Макар и да има само един лифт...
Минали посещения
Минаха седем години от последното ни посещение и разходка по екопътека Боров камък край Згориград. След днешното минаване по нея, направи се чудя, как тогава Ема, на има-няма 1.5 години е успяла на собствен ход да се изходи до горе цялата екопътека.
Отдавна исках да повторим разходката - този път с Криси. Все чаках удобния момент и той...
След великден бяхме решили да прекареаме една седмица на с. Войнежа с децата. Соня щеше да се включи в сряда вечерта, докато аз и децата отивахме по-рано. За да мине тричасовия път гладко, тръгнах след обяда на децата с надеждата, че ще спят поне в 2/3 от времето. Да ама не: Ема, а след малко и Кристиян се събидиха...
Най-сетне дойде и така дългоочакваното едноседмично странстване из Западните Родопи. След солиден брой часове на планиране, пресмятане и обсъждане на маршрути, логистика и настаняване настана и денят Х. За конкретизиране на детайлите по преходите съм особено благодарен на Александър Караджов и Владо Сотиров, които споделиха своя ценен опит и познания за отделни маршрути и забележителности.
Ние четиримата (Соня, Ема, Кристиян...
Преди много време бях попаднал на информация за това прекрасно, но закътано в подножието на Врачанския балкан местенце. От тогава то си отлежаваше в списъка за посещения. И така до днес. Очертаваше се един летен октомврийски ден, далеч от шума и мръсотията на столицата. Разбрахме с Камен да излезем с децата и да пообиколим забележителностите около Лютиброд и Черепиш....
Шарената есен видимо ни напускаше и зимата наближаваше. Последните кафеникави листа по дърветата чакаха подухване от вятъра, за да се присъединят към останалите листа, вече покрили земята. Времето през почивните дни се очертаваше благосклонно към приключения навън и набързо скроихме план. Беше времето на по-кратките разходки в ниските части на планините. Сякаш идеални условия за посещение на забравени от...
На Коледа настроението не беше празнично. След като вчера посетихме Кокалянския манастир, днес отново предпочетохме да сме някъде сред природата сами с децата. С тях не е трудно човек да се отърси от лошите мисли и настроения. Лозенската екопътека беше близка и лесна опция за разходка. Освен това не я бяхме посещавали. А там, на връх Половрак, съм планувал...
За Седемте езера и хората
Едва ли има някой в България, който да не е чувал за емблематичните седем рилски езера в най-високата планина у нас - Рила. Едва ли има и някой, който да не му се иска да зърне дори и за миг тази неземна красота. В последните години стана и модерно да се посещават "езерата" и маси...
Няма да ми омръзне да водя децата из разни горски и планински места. Не знам защо, но тази активност заедно с тях ме зарежда с положителна енергия и виждам, че и на тях действа добре. След като последните два дена бяхме на юг от София, където посетихме Кокалянския манстир и Лозенския манастир, реших днес да се отправим на север...
Има места, които колкото и пъти да ги посещавам, все намирам причина да се върна. Не толкова заради самото място, а заради духа, което носи. Заради природата край него. Заради историята и хората, живеещи там. Едно от тези места е Дряновския манастир „Свети Архангел Михаил“. Величествен, красив, обкръжен от непристъпни скали, потънал в ждрелата на реките Дряновска и Андъка....
