Този Великден решихме да се разходим до планина Беласаци. Целта беше посетим колкото може повече от многобройните и красиви водопади, намиращи се по различните дерета на северните и склонове. На изходна позиция за този четиридневен водопаден маратон бяхме ние със Соня и децата, майка ми и как Ели, която ни придружи през първите два дни. Така диапазона в годините достигаше стойност от 62 години между Кристиян и майка ми.

За загрявка се отправихме към хижа Беласица, където обядвахме след около 2.5 часа път от София. Днешната цел бе разходка до Ляшнишки водопад (така го наричат местните, иначе познат още като Лешнишки водопад). Макар и да нямаше особени трудности почти 2 километровия маршрут (130м. положителна денивелация) до водопада с деца ни отнема около 1 час на отиване. С малки изключения пътеката преминава през прекрасна широколисна гора, която тъкмо се пробуждаше от зимата. Децата, нарамили раници, бодро следваха синята маркировка. Разбира се, те не пропускаха всяка възможност да изследване я на кухи дървета, я на преминаващи по пътя дъждовници, я многобройноте иглики и други пролетни цветя.

Майка ми, която от много години не бе ходила по планини с цел преходи, също се движеше с темпото на групата.  Преминахме през няколко мостчета, а на места пътеката бе облагородена с дървени стъпала за улеснение на туристите.

Ляшнишки водопад чухме поне 5 мин. преди да го видим. Шумът от падащата вода, даваше ясен знак, колко е пълноводен. При самия водопад седнахме да си починем и поснимаме. Оказа се, че всъщност водата пада от две страни на скалата, като лявата остава леко скрита, ако човек не се приближи достатъчно.

След кратък престой и няколко изплезени селфита (станаха традиция по Беласишките ни разходки) тръгнахме обратно. Не знам какво им стана, но децата получиха, неясно от къде, прилив на енергия. Как Ели и Ема тръгнаха напред, а аз с Криси искахме да ги догоним. Те обаче скришно бягаха от нас и така за няма и 30 мин преследване стигнахме до изходната ни позиция на хижа Беласица.

Получи се прекрасна първа разходка. От тук се отправихме към нашите домакини от Каменска къща, където ни посрешнаха и настаниха любезно (препоръчвам за 1-2 семейства с деца заради простора на двора и удобствата на къщата, милите и услужливи домакини, както и близостта до нашите набелязани цели).

През следващите дни оставаше да посетим:

Оставихме водопади за посещение и за следващия път:

  • водопад Дабица, село Скрът
  • македоснките водопади край Смолари, Габрово и Колешино

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here