Ден втори от Великденските празници. След вчерашната загрявка до Ляшнишкия водопад, днес планът беше сериозен – да посетим колкото може повече от каскадата водопади по река Камешница. Макар и недалеч от Каменска къща, където бяхме отседнали, отидохме с колата до бунгалата на село Камена, за да спестим ходене из улиците на селото. От там пътеката се движи покрай пълноводната Камешнишка река. В началото имаше информационна табела за седемте водопада по реката. Е, ние достигнахме до 6 от тях днес :-).

Към Камешнишки водопад – Срамежливеца

Децата хукнаха напред и набързо пресякохме на две места реката по два дървени моста. По пътеката срещнахме десетки дъждовника, които като че ли бяха излези да ни приветстват. Толкова много дъждовници не бяхме виждали никога досега. Имаше ги по брега, в корените на дърветата, в реката и катерещи се по дървета. С децата си измислихме игра да броим, кой колко дъждовника ще види :-). След около 40 мин стигнахме беседката – някъде в ниското под нас се намираше най-високия водопад на Беласица в България (21м.) – Камешнишки водопад или още познат като Срамежливия. Оставихме си раниците и забързахме по стръмната пътека надолъ към него. Чувахме го отдалече, а той се появи изневиделица пред нас след спускане по стръмни стълби.

Беше много буен, понеже водата бе притисната да пада между тесни скали.  Имаше изградена платформа, от където му се любувахме известно време. Опитах се да приближа, но имаше риск да бъда окъпан още в началото на прехода.

Върнахме се обратно при беседката, където децата пожелаха да обядваме. Извадихме каквото си носехме и хапнахме. Появи се голяма група, която също като нас бе тръгнала да търси водопадите на Камешнишка река.

Към водопад Четала

След кратка почивка продължихме към водопад номер 2 – Четала. Имаше две опции да вървим – по царския и широк, но заобиколен път или по едва забележима горска пътека. Без колебание хванахме втория вариант, който се препоръчва само ако си носите дигитална карта. Пътечката бързо ни изведе напряко отново на основния маршрут, по който продължихме.

За не повече от 30 мин стигнахме до железния мост, от който се загатва за водопад прикрит зад скалите. Веднага след моста се отклонихмеот пътя и се качихме на скалите, за да излезем над водопада. Там с задоволство открихме, че един бистър приток на Каменшка река се влива с около 7-8 метров водопад в нея. Позиционирхаме се над водопада, а аз пресякох реката за да го снимам фронтално. Реално имаше два водопада под формата на буквата „Г“ – един на притока и един на Каменика река. Приех, че това е водопад Четала.

Напред към водопад 3 и 4

Според картата ми, имеше наблизо пътечка към останалите водопади. Оставих Соня, майка ми и децата да почиват, докато аз исках да проуча и останалите водопади по реката. Тръгнах по следите оставени от групата пред нас. Само на 30-40м. по-нагоре видях следващите два водопада в непосредствена близост един до друг. Оказа се, че това е Чатала (може би броят двата водопада за една каскада…?), а долните дори ги нямаше на картата.

Към водопад Реснача

Не рискувах да слизам при тях заради стръмния бряг и се затичах напред към водопад номер 5 – Реснача. Намира се на около 500м от чатала, но до него се достига по едва забележима пътечка, минаваща по стръмен терен високо на реката. Не бих го препоръчал на хора със страх от високо и деца заради опасност от подхлъзване. Иначе водопад Реснача впечатли също със своята красота и мощ. Падът мъ бе около 15-20м. и бе наистина впечатляващ. Там, настигнах и голямата група, част от която вече се катереше към горната му част.

Водопад 6 – безименен

Качването към последния водопад е доста стръмно и без ясна пътека. Минава се от дясно на Реснача покрай скалите, но трябва да се внимава много. На места се налага ползване на околните клони и дървета за упора. Последния водопад, който си няма име се намира само на някакви 150м орт Реснача. Достъпа до него е труден и не е подходящ за деца. Ето го и него в цялата му прелест – аз го кръщавам „Мъчния водопад“, заради достъпа до него.

Поостанах малки при него, преди да се върна. Много внимавах при слизането, понеже едно подхлъзване можеше да ме прати 20-30м по-надолу по бързата процедура :-). Соня и децата бяха тръгнали вече обратно и исках да ги стигна. Скоро ми се обади, че не намират пътеката, по която бяхме дошли. Оказа се, че са били на правилния път и Ема и Кристиян бяха уверени къде да продължат. Големите обаче нямаха спомен да са минавали от там и бе настала суматоха. Поздравих децата за правилния усет и увереност и заслизахме към колата. Получи се една страхотна разходка, при която видяхме общо 6 водопада по река Камешница.

Това определено беше най-вълнуващия от четирдневните ни преходи в планина Беласица в търсене на водопади. През останалите дни посетихме:

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here