След днешните приключения стана вече ясно и за минзухарите, че ние спокойна, лежерна разходка не знаем как да си направим. А точно такива бяха плановете – кратко мотане край Алеко и пързаляне с шейна, хапване на Мотен и обратно вкъщи преди да ни е връхлетял очаквания бурен вятър.

За да не се бутаме и ние с колата си взехме автобуса от Драгалевския манастир за Алеко. Побра ни някак си барабар с шейната. Следваше кратка разходка до Алеко, където си намерихме място да се пързаляме с нея, край начинаещи скиори. Определено беше забавно. Аз предвидливо бях взел и найлони, така че имаше за всички ни пособия за пързаляне.

Разбира се след като подивяхме малко се отправихме към любимото ни място за хапване – гостилница Мотен. Беше вече около 2 следобед и имаше свободни места. Освен това изглежда доста хора се бяха поуплашили от прогнозата за силен вятър и си тръгнаха по обяд. Хапнахме вкусно и тръгнахме към спирката на автобуса. За наш късмет го изтървахме точно за 2 мин. Трябваше или да чакаме следващия 30 мин или да слизаме пеша. Въпросът ми към децата какво избират си беше направо риторичен. Опитах да успокоя Соня, че засилващия се вятър няма да се усеща в гората. И тръгнахме – къде дърпах децата с шейната, къде те тичаха като подивели, къде се търкаляха през глава надолу… Не спряха да се смеят докато стигнаме манастира след около 2 часа ходене и тичане. А вятърът си беше сериозен и макар да не го усещахме така, както на открито, дърветата застрашително скърцаха от него.

Излишно е да споменавам, че нямаше и сантиметър сухо място по ндецата, като влезнахме в колата. Никой обаче не се оплака, че му е студено. Напротив забавата беше от класа. И макар непланува, разходката доста ни освежи.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here