Кристиян бе поканен на рожден ден днес на дете от групата си в детската градина. Не харесвам детски рожденни дни през почивните дни, понеже те обикновено объркват плановете ни за семейни разходки. За да не прополеем деня се разбрахме с други две приятелски семейства да се разделим – майките и малките деца отиват на детски рожден ден, а татковците с големите момичета – на разходка. Така се озовахме с Ема,  Толи, дъщеря му Анастасия и Камея – тяхна приятелка – на Копитото. Денят беше мрачен и мъглив, но все пак бе за предпочитане да си разтъпчем кокалите, пред алтернативата да си седим по къщите. Тръгнахме по указаната пътека в посока на Боянския водопад. Исках да заведа децата до този, най-висок Софийски водопад. Ема беше ходила до него преди повече от 4 години и сигурно нищо не помнеше.

Трите момичета вървяха напред, а ние с Толи си приказвахме сред есенната панорама. На първата и единствена площадка, от която се откриваше гледка към София, Камея, аз и Толи извадихме апаратите да снимаме 🙂

Продължихме напред, но тонусът на момичетата не беше висок. Вървяха напред, но без особен ентусиазъм. Ние го подканяхме. Майките ни бяха определили час за връщане, който трябваше непремено да спазим 🙂

Спускайки се надолу към Боянския водопад навлязохме в мъгла. Тя ту се разстиилаше и ни обгръщаше, ту се разсейваше. Вече се спускахме покрай коритото на Боянската река. Последната част беше стръмна и доста хлъзгава. Трябваше да внимаваме при всяка крачка, за да се предпазим от падания.

 

Стигнахме при водопада по-късно от запланувато време. Набързо го снимахме и се заизкачвахме обратно нагоре.

Боянски водопад

Беше по лесно да се качваме, отколкото при слизане. С помощта на ръцете бързо издрапахме до основната пътека. Там, като че ли нещо щракна в главите на момичетата и те се затичаха напред весели и бодри.

Маршрута от Копитото до Боянския водопад е малко на 1.5 км. Смятам, че е хубава дестинация за кратките есенни дни. Трябва само да се внимава, когато е влажно, защото за слизането към водопада се преминава през каменисти участъци, които са хлъзгави. Иначе през пролетта и лятото за предпочитане е пътеката от кв. Бояна до водопада, която е по дълга и предлага прохладата на Витошката гора и Боянската река.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here