Използвахме престоя в Сандански, за да отскочим с децата до местността Рупите. Целта беше лежерно да се насладим на очертаващия се приятен есенен ден. За съжаление Соня си остана в хотелската стая поради внезапно появила се настинка. Без да бързаме тръгнахме към Рупите малко преди обяд. При пристигане заобиколихме паркинга за входа към параклиса на баба Ванга и спряхме пред минерлания извор. Макар и да бяхме идвали преди три години тук не знаех, че има минарелен извор и басейн извън парка на пророчицата. На открито десетки хора лежаха в съмнително калната вода, мажеха си телата, лицата и коленните стави с кал и се печаха на слънце. Ема и Кристиян веднага ме задърпаха към един от гьоловете да се къпем и ние. С усилия спрях ентусиазма им и предложих да се разходим първо към Кожух планина.

 

Никой не можа да ми каже къде има пътека, затова се шмугнахме през една просека и се закатерихме тримата нагоре, без пътека. Знаех, че Кожук планина е обитавана от порядъчен брой змийски видове, затова гледах в краката ни да не настъпим някое влечуго. Тайничко се надявах да видим някой екземпляр. Трудно се вървеше с децата. Наклонът от северната страна на малката планинка си беше голям, като в същото време беше почти изцяло обрасъл с тръни. Провирахме се нагоре, а пейзажът на север към Пирин ставаше все по-обзорен и красив. Връх Кожух се намира само на някакви си 150-170м над платото, но изисква истински услия да бъде достигнат.

 

 

Някъде посредата се отказах да продължим, понеже склонът ставаше все по стръмен, почвата все по песачлива и хлъзгава и липсваше идея как да избием до билото. Реших да не рискувам с децата и се върнахме по същата пътека. Определено си заслужава идване тук с цела да се посетят почти непритъпните места на „Кожуха“. От ниското се забелязват доста интересни скални или пясъчнби образувания. Може би, скоро пак ще дойдем с нова мисия.


От там директно се отправихме към минералните гьолове. Децата се съблякаха за отрицателно време по гащи и влязоха в приятно топлата вода. Сложна система от канали и парцали (ползвани за прегради) насочваха горещата изворна вода в различни посоки към няколко импровизирани „езера“. Водата изстиваше по пътя си и в „езерата“ беше приятните около 35-40 градуса. Някой хора се бяха излегнали в по-близките до извора гьолове, където температурата беше по-висока.

 

Важното беше децата да се забавляват. Гледайки от по-големите започнаха да се мажат с лечебна кал, миришеща на сяра. За да не остана по-назад и аз се събляках по гащи и влязох. Кой знае, може пък наистина да е лечебна. Мазахме се известно време и се снимахме за спомен. Те обиколиха всичко съседни езера. Едва когато се зачервиха порядъчно от топлата вода, излязохме навън.


Следващата спирка беше комплексът, изграден в чест на баба Ванга. Там отново попаднахме на горещи извори. Ема и Кристиян видяха водни костенурки в едно от езерата и се опитаха да хванат някоя. Разгледахме езерото с огромните риби в него, както и пауните и фазаните. Всички тези животни радваха децата (а и родителите им) в комплекса. Тук всичко изглеждаше добре поддържано, без боклуци, без пушачи, без разбории. Доста семейства и групи се бяха  разположили по многобройните кътчета за почивка и се наслаждаваха на деня без стрес.

 

След животните, разгледахме и къщата на баба Ванга, в която е посрещала посетителите си, както и изградената по нейна иницитива църква Св. Петка Българска и музеят и. Всичките бяха интересни както за мен така и за децата, които едвам успях да отлепя от едно видео, разказващо за баба Ванга.

 

Разходката край Кожух планина, къпането в топлите минерални води и разглеждането на комплекса на баба Ванга ни бяха поуморили. Подкрепихме се в първото заведение на паркинга и тръгнахме обратно. Децата заспаха още на първия километър. За да им осигуря повече от 20 мин. сън (колкото е пътя до Сандански) се отправих към разкопките на античното селище Хераклея Синтика, намиращо се в източната част на Кожух планина. Историята на селището датира от V-VI в.пр.Х. Платих вход от 2лв. и изслушах доста интересната и пълна с обратности история на Хераклея Синтика, населявана от траки и римляни в миналото. Според археолога който ни разкаваше и показваше разкритията, това селище е не само с национално, но и със световно значение, поради мащаба му и открите артифакти. Дано скоро се намерят и средства, за да се продължат разкопките.

 

 

Денят се оказа изключително разнообразен – катерехме се без пътеки по стръмните склонове на Кожух планина, къпахме се в горещите извори на Рупите, разгледахме комплекса на баба Ванга и за капак посетих и научих нещо ново за античното тракийско и римско селище Хераклея Синтика. Дай Боже по-често такива дни.
 

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Моля, въведете името си