Днес споделям един прекрасен преход сред най-красивата част на Централен Балкан. Гост-автор е Огнян Кузманов, който беше така любезен да предостави текста и снимките от тяхното семейно приключение.

–––––––––-

Още миналото лято, когато бях при еделвайсите в резерват Козя стена се зарекох, живот и здраве, когато се появи детето на бял свят, да му направя снимка с еделвайси.

И така, миналия месец се организирахме с приятели и се разходихме до там за снимка. Маршрутът, който избрах е много приятен и най-лек за товар от 14кг. на гърба, включващ детето, раницата и една бутилка с вода. Тръгнахме от Беклемето по направление: вр. Козя стена, х. Козя стена, с. Христо Даново.

Пътят до хижата е 7,5км. Ние не катерихме върхове, подсичахме ги, така че за денивелация въобще не говорим. Една хубава разходка, предлагаща страхотни гледки и даваща възможност, да не се смазваш от изкачването. Спряхме на мястото с еделвайсите(няма да казвам къде са, но са там, около вр. Козя стена).

 

Направихме си една хубава фотосесия, починахме си и потеглихме, към хижата. Разбира се, че не е толкова лесно, колкото изглежда ☺. Все пак, всичко трябва да се пипне, да се откъсне и т.н. ☺.

Хижа Козя стена е едно прекрасно място за дестинация с деца. Хижарката си гледа детето там и играчки има, няма нужда да си носите ☺.

 

 

 

Детето си отспа този ден. Будеше се само на почивките и щом тръгнехме, заспиваше на момента . А това рядко му се случва ☺

Вариантите за връщане, поне според мен са два. Първият вариант е обратно, към Беклемето. Препоръчвам го, когато е хладно, за да се възползвате от слънцето, а също и в случай, че нямате варианти за транспорт и сте с кола, ще трябва да се върнета, за да си я вземете.

Ние продължихме по зелената маркировка за с. Христо Даново. Жегата беше адска и така се спасихме в дълбоката сянка на гората ☺. На долу има стръмен участък в началото, но като цяло маршрутът е приятен и си заслужава. Разстоянието до селото е 13км. Бяхме се договорили да ни вземат от военните складове, над с. Христо Даново и така си спестихме пет километра. Минахме го за един ден, без да ни е било натоварено. Разбира се може да се разбие и на два дни, с преспиване на хижата. Това е една от най-хубавите хижи за мен.

Малко преди края на маршрута, поредното хранене и образоване на майката ☺

За децата, които трябва да го вървят този преход е силно препоръчително да се направи с преспиване. Препоръчвам този маршрут за бебета под две годинки (за тях няма да е кой знае колко интересно, но родителите ще се полюбуват на красотите на Централен балкан), или деца над седем години ( био разнообразието тук е огромно. Има много неща, които могат да се видят. Ние не успяхме да видим и една трета от растителния свят, а животинки видяхме само крави, едно соколче, което тъкмо си похапваше и един огромен орел, долу, в гората, но не успях да го снимам. Така че за малки планинари има много какво да се покаже в този район).

 

И накрая резултатът… Мечтата е осъществена ☺.


–––––––––––––

Прекрасно място, прекрасна разходка и дано Оги скоро пак реши да сподели някой от техните вече традиционни разходки с малчо из българските планини. Нека всички помним, че еделвайсите са строго защитени. Да им се любуваме там, където растат, а не затворени като хербарий в прашни тетрадки. Нека и нашите деца водят техните деца на тези места и се любуват на това красиво алпийско цвете, както и ние го правим.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Моля, въведете името си