Отдавна ми се въртяха из главата по-дълги велоразходки с децата. До сега бяхме правили няколко разходки по черни пътища до десетина километра и виждах, че Ема има сили за още. Освен това искаше още. Търсех нещо лесно с подходящ наклон и настилка. За разлика от пешеходните  разходки, за които човек може да намери изобилие от информация, пътеписи и снимки, то нещата стоят по различен начин, ако човек потърси идеи за семейни велоразходки извън града. Особено ако децата са още малки и не могат да преодоляват стръмни места или технични терени – информация почти липсва.
Затова ми се наложи да импровизирам при планирането на маршрута. И понеже сме отново на Пирин голф ми се щеше да се разходим, както миналата година, с теснолинейката и да разгледаме близките махали и селца с децата. Самият маршрут съчиних по карта и след доста търсене намерих един фотопътепис, който ми даде допълнителна увереност, че планът е изпълним с децата. За да е по-забавно взехме и една приятелка  на Ема и Кристиян с нас – Бела.
Така в 10:35 се качихме аз и трите деца, заедно с три велосипеда на теснолинейката в Разлог. За Кристиян бях предвидил детската седалка, понеже предстоящите 20ина километра щяха определено да надхвърлят неговите, макар и големи за възрастта си, физически възможности. Пътуването до най-високата гара на Балканите – гара Арвамово е приятно и трае около 1:45 мин. А децата отново се забавляваха във вагона, само както те могат.

Малко преди 12:30 слязохме на гара Аврамово, щракнахме си едно селфи и след кратки приготовления възседнахме колелата и поехме по главния път за Юндола. След около 300-400м завихме на дясно в посока село Аврамово, а от там следваха още 500м. леко изкачване преди да започне безкрайното спускане към СПА столицата на Балканите – Велинград. За махала Кандови се завива в ляво, за съжаление табела или знак няма, но това е единственото асфалтирано разклонение от пътя  преди село Аврамово.
След това няма как човек да се обърка и следва единствено пътят надолу. Следваше около 2 км спускане към махалата, което на места изисква повишено внимание особено от децата, понеже се налага да намалят продължително време скоростта. И Бела и Ема се справиха отлично с ограничаването на скоростта по коларския път. Ние с Крисо ги следвахме и снимахме.

От махала Кандови се откриват чудни гледки към околните села и махали, кацнали на заобикалящите хълмове на Западните Родопи. Срещнахме няколко баби и дядовци, които ни се чудеха, какво правим с колелета на това трудно достъпно дори за автомобили място.


Тук се сблъскахме и с единственото ни предизвикателство – стръмно и технично слизане до корито на река Абланица. Отсечката е дълга около 1км и определено не е подходяща за деца, та дори и за по-неопитни възрастни. Наложи ни се да бутаме надолу. Аз поех тази задача на моменти и правех тигели надолу-нагоре, понеже децата нямаше как да удържат колелата по стръмния наклон. За сметка на това те си хапнаха джанки и дори напълниха джобовете за из път. Този километър ни отне около 40 мин.

След като пристигнахме в ниското при река Абланица пътят стана изключително приятен за каране – почти равен с лек наклон надолу. Преминахме през село Абланица. Движехме се от дясната страна на реката, докато от другата и страна преминаваше линията на теснолинейката, по която по-късно щяхме да се върнем.
Карахме си с леко темпо и редовно спирахме на многбройните крайпътни чешми да се освежаваме с изворна вода. На една от тях със сенчеста беседка спряхме да хапнем и съберем сили.

На това място се вижда как теснолинейката описва 6-ка или 8-ца, като се вие над себе си.

В крайна сметка след около 18км излязохме на главния път от Сърница за Велинград. За моя приятна изненада движението беше доста спокойно и за оставащите ни 2-3 км ни подминаха не повече от 5 автомобила.
След около 3.5 часа от тръгването ни от гара Аврамово, Кристиян вече приключи със силичките си и заспа на седалката зад мен. Така спейки стигнахме гара Велинград юг и спряхме в отрещния парк, от където започва парк Клептуза. Там всички се наградихме със сладолед и зачакахме обратния влак.

В 17:39 той ни взе и върна в изходната ни точка – гара Разлог. Пътуването с него – особено в между Велинград и гара Аврамово – е изключително живописно и с интерес му се насладихме от последния вагон.


Тази част на Родопите е чудесна и предлага многобройни варианти за семейни активности. Теснолинейката си остава една от основните атракции, която непременно трябва да се усети, ако човек е в района.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Моля, въведете името си