Вчера се видяхме с Боян и Кати, приятели на Ема и решихме да направим лека разходка над Банско. Тръгнахме сравнително късно към хижа Бъндерица, където паркирахме. Това място определено увеличава своята популярност, съдейки по броя на колите и палатките – бяха десетки.
С бавно темпо тръгнахме по туристическата пътека към хижа Вихрен. Нямахме ясна идея до къде ще вървим. Просто искахме да се пораздвижим малко. По-големите деца – Ема, Боян и Кати – вървяха напред, а Крисо със Соня и аз се движихме малко по-бавно, наблягайки на дивите ягоди и боворинки.

Верен спътник до хижата ни беше този приятел, който умело намираше пътеката и ни водеше 🙂


Макар и да не му се вървеше много из жегата, Криси се движеше в неговия типичен стил „тук скаличка, там цветенце“


Пристигнали на хижа Вихрен починахме за малко и решихме да отидем до най-близкото езеро – Окото. Следваше нетежко изкачване за около 1 км, което се хареса на децата със скаличките и тясната пътека.

Отново големите тичаха напред и дори стръмните скали не им пречеха да потичват.


За сметка на това Криси бавно, но умело преодоляваше стръмните места.


На езерото имаше доста хора, които като нас бяха решили да се наслладят на прекрасните пейзажи от езерото към вр. Вихрен, Муратов връх и билото на Дончови караули.

След лежерна почивка на възрастните и газене до падане в езерото на децата си тръгнахме заредени с положителна енергия, но и здраво напечени от жаркото слънце, което дори и на 2000м н.в. си грееше сериозно.


Слязохме и отпрашихме към Добринище да хапнем в любимата ни Македонска кръчма.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Моля, въведете името си