За празниците се бяхме уговорили да се видим с Милен и Сашо. Оставих избора на локация на тях. В неделя късно вечерта се отправихме към село Валевци, някъде край Севлиево. Никога не бях чувал нищо за това място. Единствената ми подготовка беше да погледна в гугъл какво има наблизо – резерват Пеещи скали и Батошевски манастир. Би било изпълнена мезта да „притичам“ до х. Мазалат, но с оглед на краткия престой се отказох от идеята. Остана манастира.
Пристигнахме около 22:30, децата вече спяха сладко. Къща за гости Валевци беше нова и приятно обзаведена. Най-голямата изненада обаче се оказа кухнята и обслужването, които можеха да се мерят с всеки класен ресторант в София.
На сутринта в понеделник се насочхме към Батошевски манастир „Успение Богородично“. Повече информация за него може да намерите тук.

Моите впечатления са, че манастира заедно с двора и прилежащите постройки бяха поддържани в отлично състояние. Игуменът беше на посещение в съседно село, но неговата наместничка беше любезна да ни покаже святото място и да ни отговори на въпросите. Трябва да отбележа, че манастира е забележително голям, за времето, когато е строен. Рядко съм виждал манастири големи като катедрали, изградени през турско робство. Моето лично обяснение е, че причината за това неговата локация. Манастирът се намира на 4 км нагоре от село Батошево, скрит в гората на един хълм.
Мясторо е скрито и до него води само един път, който в миналото може би е бил и пътека.

Днес достъпът до манастира е лесен и мястото както везе споменах си заслужава да се види. Докато децата гонеха гущери и скачаха от герана, аз поснимах малко това красиво място. След като разгледахме достатъчно, се отправихме обратно към село Валевци. Още при каване забелязахме отрупаните с ябълки дървета. Не се сдържахме и спряхме да си наберем. Клоните едвам удържаха плода, узрял на тях.

След ябълките отправихме поглед и към орехите. Те също бяха родили солидно количество плод и набързо напълнихме една торбичка. Ема с удоволсвие ни помагаше да събираме обрулените орехи, а Кристиян в това време „шофираше“ пасата. След орехите дойде ред и на круши, дюли и сливи. Абе бедната балканска земя тази година беше благосклонна към местните. След солидното запасяване за идващите зимни месеци 🙂 се прибрахме за вкусен обяд в къша за гости Валевци. Соня, Веси и Елена отидоха да приспят децата, докато ние с Милен и Сашо се отдадохме на колоездене. С Милен се насочихме към държавно ловно стопанство Росица, което се намираше на около 6-7 км от къщата. Преминахме през входната врата с надпис „влизането забранено“ и отидохме до ловния дом. Още по път видяхме голямо стадо сърни, пасящи спокойно на една поляна. Малко по навътре в ловното стопанство бяхме стреснати от силен вой на елени. Беше размножителния им сезон и изглежда се надвикваха. Беше странно и страхотно. Чувахме ги съвсем близо до нас, някъде в горичката. Захвърлихме колелета в края на пътя и се заизкавахме в посока на воя. Съвсем скоро зърнахме първия екземляр на благороден елен.

Продължихме още нагоре и само след няколко минути имахме щастието да видим един истински красавец. Като ни усети се отправи бавно и благородно към близката гора. Спря се на границата на гората и започна да ни изущава. Моментът беше наистина бълшебен. Този красавец беше само на 70-100м втренчил поглед в  нас. Няколко по малки екземпляра все още пасяха спокойно в близост.
Силно съм благодарен на Милен, че увековечи този момент (аз бях само с телефон и нямах възможност да зумвам). Скоро красавецът се скри в гората, а ние останахме с чувството, че сме изкарали страхотен късмет да му се насладим от близо.

Вечерта отново дойдехме в ловното стопанство, този път с децата и жените. Видяхме пак няколко сърни и елени лопатари, но този път от по-голяма дистанция. Децата определено изпитаха тръпка да търсят и да зърнат този за съжаление вече рядък дивеч из нашите планини.

За следващия ден решихме отново да посетим ловното стопансто, този път с цел езда.

 

Би било като сън, да яздим из красивата местност и да имаме късмета да видим диви животни.

За съжаление късемт с дивеча на този ден нямахме, но за сметка на това направихме доста приятна езда. Ема и Кристиян, Васко и Стефан, Симеон и Максим изпитаха тръпката да хранят красивите коне от ръка.

Макар и кратка, почивката в с. Валевци беше истински пълноценна. Този ден и половина прекарани предимно сред природата с приятели, ни оттърсиха от софийския стрес. А село Валевци се очертава като място, което ще привлича интерес в бъдеще заради чистата природа. Макар и само с 8 постоянни жители, в селото има 2 къщи за гости и един хотел, които за всеобща наша почуда бяха пълни. Ние определено пак ще пестим това малко, красиво българско селце.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Моля, въведете името си