Всъщност денят беше предвиден за ски на Пампорово, където бяхме от петък. Но топлия вятър и очакваната киша промениха плановете ни. Вместо да се мъчим по пистите, решихме с Венци и Бени да се разходим до водопад “Сливодолско падало” в резервата Червената стена, край с. Бачково. Съвсем наскоро бях научил за 50 м. водопад и веднага го поставих в списъка за разходки. Какво по-удобно време да го разгледаме – беше топло, слънчево и по  път.
Тръгнахме сътринта след закуска от Пампорово. По пътеката за Сливодолското падало се тръгва от тунела преди Бачковския манастир и след с. Хвойна. Точно преди тунела (пътувайки към Асеновград) има рибарник, където може да се паркира.

Пътеката започва от началото на тунела в дясно (има табелки за водопада.
Тръгнахме общо 9 души – ние четиримата, баба Ема, Венци, Бени, Павел и Яна. Кристиян трябваше да го нося на ръце, понеже не бяхме предвидили такива разходки.

Беше му време за спане и след не повече от 5 мин вече спеше спокойно и дълбоко в ръцете ми. В първите метри имаше леко изкачване като се върви непосредствено покрай Сливодолската река. Пътеката се извива над реката, а в ниското се забелязваха редица водоскоци и малки водопади. Интересно е, че цветът на реката първоначално беше тюркоазено син, докато в последствие става напълно безцветен.
Брегът, по който се движихме в началото беше стръмен, а клоните на дърветата не позволявахе да се направят хубави снимки. На върха на първото изкачване имаше колиба, а от там пътеката ставаше полегата.

Водата тук придоби прозрачен цвят. Толкова кристално бистра беше, че ако не течеше, нямаше и да разберем, че има вода. Продължихме напред по пътеката отрупана с паднали лист. Имахме чувството, че е есен а не през януари. Вече вървяхме в непосредствена  близост до реката. Баба Ема следеше изкъсо малката Ема по тясната пътечка. На моменти обаче Ема влизаше в матрицата и се губеше от полезрението…

Пресякохме няколко мостчета и стълби. Следвахме маркировката, която децата непрекъснато търсеха. Скоро стигнахме и място, осигурено с метално въже (не че имаше нужда според мен). На около 6-7 м под нас имаше интересен пад на водата, образуващ нещо като водна пързалка в теснина между две скали.

Веднага след него следваше стълба, с не особено здрава конструкция.

Скоро и Кристиян отвори очи и любопитно започна да се оглежда, какво става наоколо. Вдигнах го, така че да вижда и продължихме напред. Минавахме покрай малки, но интересни водоскоци и бързеи.

Минаването по един от последните мостове, беше малко предизвикателсво, особено за по-малките, заради разстоянието между отделните дървени стъпала.

След около 1.5 час разходка стигнахме една зелена колиба с маса и пейки. Решихме да отседнем. Соня откри в раницата ми неподозирани запаси от вкусотии, за които аз бях забравил че ги нося – шоколад, бисквити, мандарини, царевични соленки – и на които всички се нахвърлиха. На мен, (а по погледа на Венци също) ми се искаше да видим водопада. Идващи от там хора казаха, че бил отчасти заледен и доста впечатляващ. Но бяхме все още на около 30-40 мин. от него, а с нашето темпо – сигурно на час. Обсъдихме различни възможности и в крайна сметка решихме да се връщаме и скоро пак да дайдем за цялостен преход до Сливодолския водопад.

Връщането е по същата пътека, по която дойдохме. Наслаждавахме се на времето и разходката и определено имаше фън. Кристиян го носехме ту аз ту Венци. На едно изкоренено дърво направихме и негов индивидуален фотошутинг. За малко ни финтира да падне в реката отзад… Скоро пристигнахме на изходна позиция.

Отправихме се към Джамура в с. Бачково да обядваме. Този път пропуснахме Бачковския манастир, понеже Кристиян гледаше вече гладно, ние също. Потеглихме от тази красива и непозната пътека с нагласата скоро пак да я посетим. Определено Сливодолското падало си заслужава, не само заради водопада, а и заради красивата природа в резерват Червената стена.

2 КОМЕНТАРИ

  1. Малко над тази къщичка е водопада. 10-15 минути преди края сте се върнали. Иначе, след като застанете над водопада, нагоре продължава пътечка, която ви изкачва точно над водопада.

  2. Благодаря за информацията. Със сигурност скоро пак ще отидем, понеже останахме очаровани от спокойствието и красотата на резервата. Малко неподготвени тръгнахме и бебока си искаше вече обяда (който бяхме оставили в колите). Единствено ме е яд, че изпуснахме да видим водопада замръзнал, но както казах това е причини пак да отидем 🙂

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Моля, въведете името си