С отварянето на очите си забелязах как едри парцали сняг падат от небето. Навън валеше и силно се надявах на ясно време. За съжаление камерите на х. Рилски езера показваха облаци и мъгла. Закусвахме и чакахме да се изясни. Вместо това мъглата ту се сгъстяваше горе, ту леко отпускаше. След вчерашната свежа разходка към хижа Скакавица, днес нямахме шанс да усетим зимната планина от хубавата и страна. Решихме че няма смисъл да ходим до езерата, при условие, че трудно ще ги различим в тази снежна обстановка. Нямаше да имаме възможност и да се насладим на околните върхове. Предпочетохме да минем през Сепарева баня и да посетим т. нар. екопътека, водеща до Овчарченския водопад Горица. Бях чел, че от община Сепарева баня имат сериозен проект да направят достъпно 7 водопада по река Горица, които в момента остават скрити за любителите на природата, поради тръдния терен.

Гейзера в Сепарева баня определено разочарова. Под думата гейзер, си предстваих вода да блика от недрата на земята. 

Вместо това видяхме един маркуч, от който излизаше гореща вода – и ако на това му се вика атракция…

Продължихме към с. Овчарци. До началото на екопътеката имаше табели, указващи пътя. Понеже Кристиян беше заспал в колата, оставихме майка ми при него. Останалите тръгнахме да видим водопад Горица. Екопътеката започва с няколко информационни табели за местността, растенията и животните.

Пътчето се вие покрай ограда, пазеща вододейната зона. След около 200-300 м стигнахме и първата изненада… циментени стълби, водещи през гората.

Веднага се заформи състезание, кой ще ги качи най-бързо… Бяха над 100, в края на които следваше дървен мост. Под него имаше малки водоскоци. През цялото време ръмеше леко, а пътят беше обгърнат в мъгла. 

Само 50м след моста стигнахме малка площадка, от която се виждаше водопад… по скоро се чуваше и мъжделееше някъде сред мъглата. 

Според табелка, височината му е 39м и водата падаше на две нива. Макар и да беше на не повече от 30-40м от нас, водопада беше обхванат от мъглата. Нямаше достъп до него, затова направихме няколко снимки, прочетохме легендата за красавита Горица и обърнахме посоката. Мен не ме свъртя и се качих по една мокра и стръмна скала по нагоре, за да видя няма ли продължение тази т. нар. екопътека. Уви – нямаше. Всичко на всичко дължината и не е повече от 400м, така че ако общинарите искат да развият екотуризъм, ще трябва да запретнат ръкави и да я продължат. Никой няма да дойде тук, да се поразходи 400м до един водопад, колкото и красив да е.  

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Моля, въведете името си