Отдавна имах намерение да кача Ема на ски. Първата ми цел беше да и обуя ски-обувките преди да почне да мърмори, че са тежки, неудобни и прочие. Така или иначе бяхме близо до Банско тези дни, защо да не опитаме? Но за първия ски-урок всеки детайл от подготовка беше важен – времето, екипировката, цвета на ските, компанията, настроението и т.н. Венци и Бени с децата бяха решили също да прекарат този ден на пистите. Kато се качиха на Бъндеришка поляна дадоха сигнал, че времето, макар и студено, е тихо и слънчево. Ема беше получила нова, розова ски грейка. Качихме сме горе и избрахме най-красивите момичешки ски и обувки заедно. За моя радост, тя също ентусиазирано помагаше и нямаше търпение да „кара“ ски. Обухме тежките обувки за нула време, сложихме ските и се отправихме към пистата за начинаещи на Бъндеришка поляна с лентата. Последваха кратки наставления и започнахме да практикуваме. Ема зае почти веднага приклекнала поза и се оставяше да я бутам по лекия наклон надолу. На лентата също стоеше сигурно.

Лицето и сияеше, че се движи по-бързо от обикновено тичане. Все още предпочиташе да чувства ръката ми, хванала я за якето. След като пуснахме няколко пъти пистичката имах силното чувство, че тя не е достатъчно наклонена, за да продължим. Направихме още 2-3 спускания от дясно на лентата, а мама и Кристиян документираха събитието. Скоро пристигнаха Маринови за почивка и Ема държеше да им покаже вече наученото, докато Кристиян се бореше с Павката и Яна. Всички, дори и аз се изнанадахме от нейния ентусиазъм. Кристиян наблюдаваше спокойно от ложата си.

След безбожно скъпия обяд се преместихме в подножието на писта Томба. Там имаше по изявен наклон, освен това вече бяха пуснали Апрески музика. Понеже нямаше лифт аз и Соня по късно изпълнявахме тази роля. Ема вече държеше да се спуска сама, без някой да я държи. Правеше завидните 20-30 м. спускания без да падне. Дори успя да завие и спре веднъж.

Ето и крайния резултат от първия ски ден на Ема.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Моля, въведете името си